Компютърен алгоритъм, който отчита колко изстрела може още да направи едно оръдие, представиха от НВУ по време на „Хемус-2016“ в Пловдив. Софтуерната система е разработена от нашия факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, казва капитан Славянов. По думите му, тази новост е приложима за всички видове артилерийски системи, които са на въоръжение в Българската армия, включително 122-мм гаубици, минохвъргачки и т. н. Специализираният софтуер изследва изменението на вътрешнобалистичните параметри на дулата. За целта се използва моделиране на процеса на износване в канала на оръдейното тяло при нормални условия в зависимост от количеството произведени изстрели. Отчита се и влиянието на външни фактори.
Идеята е да се интегрира и по един бърз и категоричен начин да се изчисли какъв е оставащият ресурс на оръжейна система, казва капитан Славянов. Той пояснява, че всяка подобна система има специфични балистични характеристики, които се изменят при експлоатацията в различни атмосферни условия – обикновени, крайбрежни, пустинни. Влияние оказват влажността и всякакви други климатични промени. Тези фактори се въвеждат в компютърната система и чрез новия софтуер може лесно да бъде изчислен ресурсът на дулото. Направо може да се определи колко изстрела още може да бъдат произведени с него, а това дава сигурност на командирите при планирането на операциите.
Друга разработка, която представяме, е в областта на стеганографията, която е наука за скриване на съобщения, предавани чрез изображения, обяснява капитан Славянов. Става дума за софтуер от областта на киберсигурността, който защитава обмена на данни от хакерски атаки.
Стеганографията е научна област от информационната сигурност и комуникациите, която се развива във факултета на НВУ в Шумен, заявява капитан Славянов.
По думите му, чрез софтуера съобщението „се скрива“ в пикселите на дадена снимка, която се предава от компютъра към съответния адресат, примерно по електронна поща. При това в изображението се използва специфична кодировка. Тя се основава на най-малко значещите битове, чието модифициране няма да доведе до съществено изменение на качеството и структурата на снимката (картината, изображението – б. р.). Получателят съответно използва същите алгоритми, включително парола и начин на криптиране. Чрез тях декодира съобщението и го „извлича“ от изображението.
По думите на капитан Славянов, разработката е дело на професор Ташева от факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, на нейната докторантка главен асистент Веселка Тодорова, както и на д-р Антония Ташева от Техническия университет в София.
Третата разработка, с която НВУ се представи на изложението в Пловдив, е система, която оптимизира разпознаването на летящи обекти с радарни системи. При това се използва изкуствен интелект, генетични алгоритми, невронни мрежи, филтри и различни процедури, които са вградени в софтуера.
В случая се прилага код, който съчетава всички тези възможности едновременно, казва капитан Славянов. Софтуерът използва база от данни, въведени предварително – еталонни модели на самолети и други въздухоплавателни средства. Системата разпознава какъв тип и модел са те, без дори да е нужен сигнал за разпозвнаване от рода на „свой-чужд“. Не е необходима и комуникация с летателното средство.
По този начин може лесно да се класифицира летящият обект дали е пътнически самолет, или самолет, който е от НАТО, или от страна извън НАТО, и да не се стига до трагични инциденти, обяснява капитан Славянов. Най-лесното е един летящ обект да бъде свален, но когато системата го класифицира като един или друг тип самолет, това няма как да се случи така безапелационно, пояснява той. По думите му такива системи има, но е обект на доста конфиденциална информация как те работят. А това показва голямата важност на тази софтуерна разработка на НВУ.
