Как след 30 г. пулмолозите ни получиха учебник, без държавата да си мръдне пръста
Разшумя се около една книга тези дни и текстът за нея щеше да бъде на друга страница във вестника, ако не беше създадена от проф. д-р Коста Костов в екип от 90 негови колеги-медици, работили безкористно, апостолски. Сборникът „Ръководство по белодробни болести“ в 2 тома е с най-актуалното в световната пулмология в над 1600 страници -з а студенти, но и за специалисти и общопрактикуващи лекари. Безвъзмездно ще се дарява и на болници и библиотеки на медицинските университети. Хора с възрожденски дух нарича д-р Костов подпомогналите издаването на сборника. Който дори беше представен в Меката на литературните премиери – литературния клуб „Перото“ в НДК.
Това обаче си има своето обяснение за тези, които познават д-р Костов по-отблизо. А за останалите – той може да говори за музиката и литературата, както за лечението на белодробните заболявания и обратното – за медицината като за изкуство. Горещ фен е на музиката на ФСБ. И колеги, и пациенти знаят, че виртуозът в борбата с третия по значимост причинител на смърт в света – белодробните болести, е поклонник на този толкова джазов инструмент, саксофона. И не само, той свири на него. Обяснението и днес му е: защото се е родил в музикално семейство.
Дали ако беше от род на лекари, обаче щеше да стане саксофонист, е излишно да се обсъжда, но той самият прави връзка между изкуството и професията на лекаря. Може би връзката е и тази, че или имаш талант и свириш, или публиката си отива…
Ако за лекарската професия е необходим и талант, нужна е и организираност – най-малкото, за да си в крак с всичко ново. Е, проф. Костов е един от най-организираните хора в гилдията. „Между другото“ е завършил и курс по лидерство в престижния Лондон бизнес скуул. Той едновременно „свири“ на няколко инструмента, има неизчерпаема енергия, не може да живее без литература и негов приятел, но и идол е поетът в доброволно отшелничество в Лещен Борис Христов. А като мото на професионалното списание InSpiro, което издава, е перифраза от друг любим поет Константин Павлов: „В България човек трябва да полудее поне мъничко, за да не полудее съвсем…“
А го казва по повод обречените усилия за реформа в здравеопазването и сизифовските усилия на министър Москов. И смята, че на здравеопазването просто трябва да му се извърши трансплантация. Това обяснява и решимостта да издаде учебника по пулмология, независимо че никой не се интересува у нас от това, че медиците от 30 години учат от учебник, издаден през 1987-а, както и от развитие на медицинската наука…Във ВМА е различно, но това е „друга България“ по отношение на здравеопазването ни. Написването на ръководството коства 2,5 г. всекидневен труд на д-р Костов и колегите му. Заедно с всекидневната работа в Клиниката по пулмология, на която е ръководител във ВМА, с преподаването му в медицинския факултет в Софийския университет. И с много други непредвидени в дневния му ред изненади, молби за помощ от пациенти. И сега д-р Костов нарича лицемерие забраната на тютюнопушенето, защото тя не се изпълнява. Резултатът е 4000 души заболели от рак на белите дробове всяка година. Затова, а и заради хала на цялото ни здравеопазване проф. Коста Костов се надява, че ако го има, гражданското общество у нас трябва да даде сигнал, че медицината ни губи дух, пътека и ефективност.
