Художникът Венци Занков впечатли търсачите на силни преживявания с нова самостоятелна изложба скулптура, озаглавена „Последните граждани на Кале“. Експозицията е в строителния обект „Трети корпус“ на Нов български университет в столицата. 18 човешки фигури от полиуретан и полиестер светят в рекламните цветове червено, розово, виолетово, оранжево. Художникът развива идеята на Огюст Роден („Гражданите на Кале“), като разширява смисъла й – предаването на Ключа на Крепостта става метафора за съвременната ситуация в Европа. Поставя въпроса ребром: ролята на изкуството е акт, част от актуалната социална и политическа действителност, или изкуството само декорира реалността. Гражданинът на света е предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности. В пряка среща е с Оголения живот и съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, те са туристическа атракция. Битките са за духа. А духът на крепостта е смачкан, всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на синтетика на желания и 
синтетичен смисъл.
Фигурите, телата са отчуждени, разделени, оголени, проядени и самотни в страданието и отчаянието си. Безсилието пред непонятното: разбирането за Единен свят е взривена – войни, конфликти, бежанци, ислям, атентати, кризи с променени смислови, смислени хоризонти за живот. Дезинтеграция.
„Пластмасовите хора“ са в ярки рекламни цветове (оранжево, розово виолетово, червено) от автомобилни бои, в контраст и дисонанс със състоянията. Деформираната плът на фигурите е разкъсана, покрива оголени екстатични фигури. Мястото – оголени стени, суров бетон, пусто пространство, то е в себе си без предназначение (сградата на 3-и корпус НБУ в процес на изграждане – арх Зарко Узунов). Безсилие и разпад.
Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален. Свити в себе си, преставаме да бъдем граждани – апатия и оцеляване, спасение поединично е единственият реален морален хоризонт. Изсмукани сме от рециклиране на смисли в изхабено политическо пространство. „Времето е извън нас и ние сме извън времето.“ В. Занков
