Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.
Какво сполетя Европа
Favicon_File

Михаил Григоров

Миграцията е важен фактор, който определя динамиката на развитието както на отделни държави, така и на цели региони и континенти.  Съвременните транспортни средства повишиха неимоверно глобалната мобилност и това е инфраструктурата на миграционните процеси. Това каза директорът на Дипломатическия институт към министъра на външните работи Таня Михайлова при откриването на международната конференция „Миграционната криза – дългосрочни последици за Европейския съюз“. 
Форумът беше организиран от Дипломатическия институт с подкрепата на германската фондация „Ханс Зайдел“ и се проведе в Дома на Европа в София.

В последно време твърде често се говори за намиране на общоевропейско решение, което да отговори адекватно на миграционната криза, отбеляза заместник-министърът на външните работи Румен Александров. Досега такова решение не е намерено. Има обаче отделни елементи на ниво ЕС, които доведоха до някои положителни резултати като споразумението между ЕС и Турция.

С това споразумение не се постигнаха най-желаните резултати, но няколко месеца по-късно все пак се забелязват известни ползи от него. Факт е, че в последно време Турция успява да спре 

огромния и стихиен поток от мигранти към ЕС. 

Дебатът по миграционната криза в ЕС е в ход и България има своята конкретна позиция по всички въпроси. На първо място ние сме убедени,че трябва  ясно да се разделят проблемите и решенията за бежанците.

Защото, от една страна, има хора, бягащи от военни конфликти и от реални заплахи за живота си, а има и такива, които тръгват да търсят по-добро място за живеене.

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев фокусира становището си върху дългосрочните процеси в ЕС 

от гледна точка на сигурността 

Едно изследване на Евробарометър показва, че 90 на сто от европейските граждани поставят миграционната криза на първо място, преди тероризма, престъпността и бедността. Те считат, че трябва да се направи повече срещу нелегалната миграция. Подобни са страховете и у нас, и това налага институциите да вземат мерки, които да премахнат безпокойството в обществото. 

В ЕС ще настъпи реална промяна в политиката за сигурността, като се засилят граничният контрол и охраната на границите. Безконтролното навлизане на стотици хиляди мигранти в Европа доведе до създаване на нова агенция за гранична и брегова охрана, както и на нов механизъм за оценка на начина, по който европейските държави пазят границите си. Този механизъм ще влезе в сила заедно със създаването на 

новата агенция 

Румен Александров, Таня Михайлова, Клаус Физингер и Филип Гунев по време на форума
В последната година и половина значителна част от средствата за сигурност се харчат за гранична сигурност. В България и във всички държави, които са на предната линия, средствата за охрана на границите надхвърлят 20 процента от бюджета. Това при всички случаи е за сметка на нещо друго, например на борбата с битовата престъпност, пенсиите, инфраструктурните проекти. ЕС също ще увеличи средствата за охраната на границите в следващите 7-8 години. Има промени с дългосрочен ефект и в самата система за охрана на границите, като системата „вход – изход“. 

В България тази система вече работи и всеки, който влиза или излиза от страната, се регистрира по някакъв начин. До 2020 г. тази система трябва да обхване целия ЕС. Предстоят и промени в Шенгенския кодекс, които пряко ще засегнат нас и държавите от Шенген. Това ще стане след няколко месеца, когато европейските граждани ще преминават през 

100 процентов контрол 

на всички външни граници в Шенгенската информационна система. 

Тези мерки са във връзка и с борбата срещу тероризма, защото вече има доказателства, че терористичните организации използват миграционните процеси. То ще доведе и до разработването на нова общоевропейска система за предоставяне на убежище, насочена главно към сигурността. Възможно е да се вземе предвид и американският модел за предоставяне на убежище, където оценките се правят от разузнавателните агенции.

Много е трудно да се идентифицират хората, които пристигат от така наречените провалени държави, без никакви документи за самоличност. 

Заместник-министър Гунев отбеляза, че българският модел, който в последните две години се използва за 

идентификация на всички 

които прекрачват границите ни по инициатива на Европол се въвежда в Гърция и Италия. 

Миграционната криза ползва не само терористичните организации. Оказва се, че тя е елемент и от хибридната война за дестабилизация на Европа. Сега е повече от ясно, че някои миграционни потоци се генерират съзнателно и целенасочено. Използва се и силното медийно влияние в Европа.

Д-р Клаус Физингер от фондация „Ханс Зайдел“ е регионален директор за Югоизточна Европа. Той сподели, че досегашният Балкански маршрут е затворен за миграцията, но пък съществуват опасения, че Албания може да стане 

алтернативен маршрут 

за нелегално преминаване на мигранти и бежанци. 

Д-р Физингер каза още, че във всички европейски държави се организират конференции, на които основната тема е миграционната криза и бъдещето на Европа. Фондация „Ханс Зайдел“ работи много активно по въпросите на миграцията не само от миналата година, но и много предитова. Така ще бъде и занапред, защото принципите на фондацията налагат съсредоточаването върху горещи и важни теми. 

Луиз Бергхолм
Н. Пр. Луиз Бергхолм, посланик на Швеция в България, сподели богатия шведски опит по миграционните въпроси. Тя се спря на няколко аспекта, които са важни за шведското правителство. 

През 1900 г. една четвърт от населението напуска страната поради бедност. През 1960 г. в Швеция нахлуват огромно количество хора, за да търсят нови възможности за живот. Тогава те са подложени на конфликти и преследване. Днес, поне единият от родителите на 21 процента от шведските граждани е роден извън Швеция. Имиграцията играе важна роля в икономическия успех на шведите. Все още имиграцията е необходима на Швеция, защото тя е важна част от пазара на труда. Това води до ръст в търговията и културното многообразие, както и до висока степен на иновации.

Шведското правителство продължава да гледа позитивно на имиграцията, защото тя в дългосрочен аспект е от полза за държавата. Миналата година там са пристигнали твърде много хора, като 35 000 от тях са непридружени малолетни деца. 

Всяка седмица 

в Швеция влизат почти 10 000 души. Това пренатоварва системата за социални услуги и образование. За да се справи, шведското правителство налага временен контрол по границите. Трябва да се гласува и нов закон за приемане на новопристигащи. 

След въвеждането на ограничителните мерки по границите броят на влизащите в страната намалява до 5000 на седмица. Непридружените малолетни се нуждаят от специални грижи. Те са по-малко от 5 процента от всички, търсещи убежище.За шведското правителство защитата на всяко дете е изключителен приоритет. В Швеция езиковото обучение на мигрантите и бежанците започва още в първия ден на пристигането, без да се чака разрешението за пребиваване. А децата отиват на училище. Позицията на Швеция по въпроса за миграцията е, че той трябва да се решава заедно и солидарно от целия ЕС. Необходима е обща европейска политика в дългосрочен план и стабилна система, която да гарантира интеграцията на бежанците. Миграцията е глобален проблем и трябва да се решава на глобално ниво с глобална перспектива, подчера Луиз Бергхолм.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани