Онзи ден се случи нещастие. С едно златните деца на България. Случи се със световната шампионка по художествена гимнастика Цветелина Стоянова.
Това просто е една трагедия, истината за която (каквато и да е тя) няма да бъде приета от тълпата. Защото озверялата българска хорска маса иска зрелище. Колкото по-гнусно, толкова по-добре.
За жалост трагедията с Цветелина не е единичен случай в България. Тази драма обаче дойде като бучка захар за масите!
Шекер, подхвърлен от медиите, но защо за Бога? За чия угода?
Всъщност, за какво говорим, след като бандит рови топъл гроб събрату за един часовник? Ние пък искаме някакво си уважение към едно клето дете…
Сега е редно да не се коментира от който и да е случилото се с Цветелина. Истината ще се пръкне все нявга, ала и всичките думи на света да изговорим … просто няма връщане назад.
Станало е.
Да се помолим за това прекършено цвете.
Да вперим взор в иконата, шепнейки с надежда за добро и избавление.
Да се помолим и отново нека да се държим като човеци.
Ако можем вече да сторим това изобщо…
