25-и полк вдигнат във въздуха
Полковникът от запаса Златко Русимов е завършил ВНВВУ „Георги Бенковски“ през 1976 г. и Военна академия през 1987 г. Започнал е офицерската си служба като техник на самолет МиГ-21 в15-и полк на летище „Равнец”. След една година е преместен в 25-и полк (по-късно авиобаза) в „Чешнегирово”, където служи до 1991 г. Заемал е длъжностите старши техник в ескадрила за периодично обслужване и войскови ремонт, началник на група, инженер на ескадрила, старши инженер, заместник-командир на полк по инженерно-авиационната служба. Бил е също старши инженер по самолета и двигателя, и заместник-началник на отдел „Авиационна техника и въоръжение” в корпус „Тактическа авиация“. Обслужвал e самолети Миг-17, МиГ-21, МиГ-23, Л-29 и Л-39, а е изучавал и Су-22, и Су-35. Командир е на авиобаза „Чешнегирово” от септември 2001 г. до нейното закриване на 14 юни 2002 г.
– Господин полковник, различава ли се сегашното честване на годишнина от създаването на авиобаза „Чешнегирово“ от предишните?
– На 17 юни отбелязваме точно 65 години от основаването на 25-и изтребителен авиационен полк, който е предшественик на авиобаза „Чешнегирово“. Но освен това, на 14 юни се навършват 14 години от закриването на авиобазата. Ще почетем и навършването на 40 години от първия полет в България със самолет МиГ-23УП. По тези поводи пускаме бутилки червено вино – специална селекция три в едно. Ще спомена и това, че нашата авиобаза беше тип „А“, което означава, че в нея имаше и летателен състав. Докато другите бази, които подлежаха на закриване, бяха авиотехнически без летателен състав. Така че през това време, когато бях командир, отговарях и за подготовката на нашите летци, макар че тогава летяха на Л-39 в „Каменец“.
– Какво се случваше със самолетите МиГ-23 през тази последна за авиобазата 2002 година?
– Имахме самолети с ресурс, които можеха да летят и ние им правихме периодични обслужвания – периодичен преглед, запуски, поддържаше се бойна готовност и натренираност. Наред с това, вече имахме и консервирани самолети, които дълго време не бяха летели. Впоследствие беше ни заповядано да източим от тях горивото и различните масла. Всички те имаха още ресурс и останаха много неоползотворени летателни часове на тях. В края на краищата 10 самолета МиГ-23 бяха продадени на фирма, както се казва – на безценица. Непродадените пък бяха нарязани и изкупени за скраб. Успяхме да запазим два самолета МиГ-23 – единият е в град Раковски, а другият е на постамент при отклонението на пътя за Чешнегирово. Сега сме замислили да го боядисаме и да го освежим, защото този самолет – трето поколение, свръхзвуков изтребител-бомбардировач, е защитавал въздушното пространство над България.
– Какво друго бе характерно за МиГ-23?
– Максималният бомбов товар, който можеше да носи, е 3 тона. Имаше над 30 вида въоръжения. С една задача той изпълняваше три бойни използвания – бомбопускане, стрелба по земна цел с НУРС и стрелба по земна цел с оръдие.
– Бихте ли споменали случаи, които илюстрират динамиката на полетите, когато сте служили в „Чешнегирово“ от 1977 до 1991 година?
– Те са много, но ще отбележа само някои. Имаше едно полково летателно учение, при което целият полк трябваше да е във въздуха. Изкарахме всичката техника на старта. За да се зачете упражнението, трябваше да има 24 самолета едновременно във въздуха. Първи излетя командирът на полка майор Калчо Танев. Когато самолетите във въздуха станаха общо 23, той се обади и попита какво става с 24-ия. Отговорих – спокойно, в моментна запуска. Излетя и 24-ият. По време на голямото международно учение „Щит-82“ при една задача от 36-те бойни самолета, които имахме, 35 бяха едновременно във въздуха. Тогава и той можеше да излети, но при един от тренировъчните полети щъркел се удари в стъклото отпред и го беше напукал. Стъклото беше сменено, но трябваше технологично време за изсъхване на неговата замазка. Тогава налетяхме “500 часа нальот и станахме първенци в съревнованието между сродните поделения във ВВС.
– Колко души очаквате да се съберете на 17 юни?
– По традиция се събираме всяка година в петък около 17 юни. А сега тази дата се случи точно в петък. Очаквам над 200 души, които са служили в полка и авиобазата – техници, летци, тиловаци, свързочници…Досега е нямало случай да сме по-малко от 200, а сме били и много повече на тези чествания.
КомандиритеКапитан Желязко Нанев Желязков 1951 – 1952 г.
Майор Спас Иванов Содев 1952 – 1953
Капитан Иван Тодоров Станков 1953 – 1955
Майор Лазар Илиев Белухов 1955 – 1956
Майор Димо Иванов Димов 1956 – 1957
Майор Велчо Георгиев Велчев 1957 – 1960
Майор Кирил Найденов Кирилов 1960 – 1967
Подполковник Джанко Кирилов Джанков 1967 – 1970
Подполковник Димитър Стоянов Радев 1970 – 1974
Подполковник Иван Марков Андреев 1974 – 1975
Подполковник Руси Йорданов Михайлов 1975 – 1979
Подполковник Малчо Димитров Малчев 1979 – 1982
Майор Иван Дочев Иванов 1982 – 1985
Подполковник Слави Цветанов Павлов 985 – 1987
Майор Калчо Танев Танев 1987 – 1989
Майор Младен Исаев Казаков 1989 – 1992
Подполковник Спас Ненчев Спасов 1992 – 1998
Подполковник Валентин Боянов Чакмаков 1998 – 2000
Подполковник Митко Стоянов Христов 2000 – 2001
Полковник Златко Иванов Русимов 2001 – 2002
Фрагменти от историята
През октомври 1951 г. полкът е пребазиран на летище „Добрич“. Още на 14 ноември са проведени първите дневни полети – два самолета По-2 изпълняват опознавателни полети. На 28 декември 1951 г. постъпват първите реактивни самолети Як-23, Як-17 и Як-11.
На 22 август 1955 г. авиополкът се връща на летище „Граф Игнатиево“. Първите самостоятелни полети на МиГ-15 се извършват на 19 юли 1956 г. от летците Андреев, Ковачев и Абаджиев. През есента на 1961 г. формированието е отново предислоцирано – на летище „Чешнегирово“, и променя профила си от изтребителен в изтребително-бомбардировъчен. Превъоръжаването е със самолети МиГ-15 и МиГ-17. На 19 декември 1976 г. е въведен в експлоатация самолет МиГ-23 БН.
Със заповед на министъра на отбраната през 1993 г. полкът и осигуряващите го формирования са реорганизирани в авиационна база с две бойни и четири осигуряващи ескадрили. Авиобазата е участвала във всички големи учения като „Тунджа 1978“, „Гранит 1979“, „Марица 1980“, „Щит 1982“, „Сакар 1986“ и др. На площ над 9500 декара са били разположени около 100 сгради. 25-а авиобаза бе разформирована на 14 юни 2002 г., 3 дни преди да навърши 51 години от създаването си.
