Георги Велинов е роден на 5 октомври 1957 година в Русе. Израства в школата на „Дунав“, като играе за първия отбор в периода 1974–1975, а следващите две години е в отбора на „Черно море“ (Варна) (1976–1978, 37 мача), преди да се присъедини към ЦСКА, където играе в периода 1978-1987 и 1991-1993 година. С ЦСКА печели титлата на България шест пъти, а купата на страната четири. Велинов е част от славния тим на ЦСКА, играл полуфинал в КЕШ през 1982 година. В чужбина вратарят защитаваше цветовете на „Брага“, „Академика“ Лисабон и „Елваш“. В последните години от кариерата си Джони бе част от съставите на „Славия“, „Сливен“ и „Ботев“ Нови пазар. В кариерата си той има общо 338 мача в „A“ ПФГ, 33 мача за мъжкия национален отбор. Велинов бе определен за футболист №1 на България за 1981 година. В момента бившият вратар се занимава със строителен бизнес. Велинов се съгласи да коментира случващото се във Франция специално за „БА“.

– Следите ли финалите на Европейското първенство по футбол във Франция?
– Естествено. Мисля, че всеки футболен човек има какво да научи от това, което се случва по френските терени.
– Вашето мнение за първата фаза на шампионата?
– Много приятно съм изненадан от няколко отбора. На първо място състава на Исландия. Един тим, който ние познаваме изключително слабо, но който доказа, че в днешно време няма слаби отбори. Поне на средно европейско ниво. Много приятно съм изненадан и от представянето на албанските национали. Очевидно там се работи изключително сериозно. По мое време ние не приемахме албанците сериозно на футболното поле. Дето се казва – учехме ги на футбол, но сега нещата очевидно са се променили. Виждате и играта на унгарците, които бяха изчезнали доста дълго време от картата на сериозни футбол
.
– А какъв футбол според Вас наблюдаваме на тези европейски финали?
– Футбол на изключително високо ниво. Мачовете са интересни, динамични. Всъщност не може да очакваме нещо по-различно като стил, тъй като в Европа се практикува по-атлетичен футбол. Мисля, че зрителите остават доволни и се надявам във фазата на елиминациите емоциите да бъдат още по-големи.
– Има ли вратар, който Ви направи впечатление в груповата фаза?
– Да. Това е стражът на Исландия Халдорсон. Такова каменно лице и такова спокойствие и увереност рядко се срещат дори сред елитните вратари. Преди европейското първенство не бях чувал за този футболист.
– Има и един 40-годишен вратар...
– Е, него го знам отдавна. Дори през квалификационната кампания наблюдавах няколко мача на Кирай. Човекът си има запазена марка с този анцуг. Но във футбола става дума за можещи и такива, които не са добри. Унгарецът очевидно още е ценен за своя национален тим. Пък и след опита от Англия със сигурност има какво да покаже и младите си колеги
.
– В тази връзка, как ще коментирате турнето на националния тим в Япония и онзи резултат 2:7 от състава на домакините?
– Не е приятно това, което се случи в Азия с националите. Но пък и това турне беше много странно. Всичко беше свършило като сезон. Футболистите са били в почивка. Със сигурност са били отпуснати. Не е правилно сигурно да кажа така, но аз не мога да приема да загубим дори по това време на годината и в тази обстановка от тим като Япония. От Испания или Германия – да, ала от японците, които също учехме на футбол преди 30 години, мисля, че не е приемливо.
– За финал – какво мислите за това, което се случва с ЦСКА?
– Повече от година, аз съм извън футбола. Ходих на няколко мача на стадиона, когато тимът бе във „В“ група, но нямам ясна представа, какво точно се случва. За мен ЦСКА е този тим, който играе на „Армията“.