Бригаден генерал Петьо Мирчев е роден в Карлово през 1966 г. Завършил е военновъздушното ни училище през 1990 г., Военна академия „Георги Ст. Раковски“ през 2000 г. и Военно-въздушния колеж на ВВС на САЩ през 2008 г. Офицерската му служба преминава в 24-а авиобаза, преди 44-и вертолетен авиационен полк. Летял е на самолет Л-29 и вертолети Ми-2, Ми-17, Ми-24, БеЛ-206 и „Кугар“. Бил е младши пилот, старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, командир на ескадрила, заместник-командир на авиобазата по летателната подготовка, началник-щаб на авиобазата, заместник-командир на авиобазата. От 21 февруари 2015 г. е командир на 24-а авиобаза.
– Господин бригаден генерал, авиобазата успя ли да изпълни планираните задачи за първото шестмесечие на годината?
– Ще се спра на някои от планираните задачи. Трима пилоти завършиха подготовката с очила за нощно виждане, а за останалите тя продължава. Всички от планираните командири на екипажи придобиха подготовка за аварийно-спасителни работи нощем без очила за нощно виждане. С очила за нощно виждане – двама души приключиха подготовката, а за другите обучението продължава. Може би единствен проблем имаме с планираните за клас. Тяхната подготовка започна, но тази година времето не беше „благосклонно“ за нас, защото нямаше достатъчно подходящи условия за полети в сложни условия. Остава им още кацането на минимума на времето, но се надявам през есента да завършим и тази подготовка. Около 80 процента сме изпълнили подготовката на курсанти от випуска на НВУ „Васил Левски“. Те имат планирани по 30 летателни часа на човек, а сега тези пилоти са с по 20-21 часа средно. Участвахме пак в ротационната подготовка в Хохенфелс и Графенвьор (Германия), както и в парада на 6 май. Изпълнихме морската подготовка на вертолети Ми-17 и „Кугар“. Така че, се справяме с всички планирани задачи.
– Възникнаха ли и други допълнителни задачи?
– В началото на годината бе съставен план за съвместни действия между МО и МВР, и специално с Гранична полиция, за събитията покрай мигрантската вълна за охрана на границата. Изпълнихме задачи като облитане на площадки, водене на радиосвръзка и всичко друго, което може да се случи при една такава криза.
– Очаквахте още един Ми-17 да бъде отремонтиран. Какво е състоянието на тези вертолети?
– Имаме един Ми-17 в завода и очаквам да го получим през септември. А през това време няколко процедури текат специално за тези вертолети, такива, които не изискват финансови средства, но удължават ресурса на отделни елементи. Но положението с Ми-17 е вече доста тревожно, въпреки взетите мерки за удължаване на ресурса. С тези темпове съществува реална опасност през пролетта на 2017 г. да останем с два вертолета Ми-17, а има риск през есента да останем и с един Ми-17, ако не се вземат мерки за ремонти.
– Но при пожари нали използвате само Ми-17?
– Да, само с Ми-17 е постоянната ни задача за участие в борба с горските пожари. Тази година пак има заявка от Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност“ за два вертолета – общо 100 часа за гасене на пожари. В началото на юни докладвахме, че екипажите са готови за участие при заявки. Те поддържат летателната си подготовка, но освен нея проведохме съвместни теоретически и практически занятия на летище „Крумово“ с представители на „Пожарна и безаварийна безопасност“.
– Осъществихте ли задачата за атака по въздушни цели, след като в строя влезе отремонтиран вертолет Ми24?
– За съжаление, още не сме започнали да възстановяваме тази задача по обективни причини. Те са основно по състоянието на авиационната техника – вертолет Ми-24. В средата на януари започнахме доста амбициозно възстановяването на летателната подготовка на Ми-24. Това продължи до средата на март. Като се добави и половин месец от предходната година, тъй като получихме Ми-24 на 30 ноември, и летяхме до средата на декември, равносметката е, че за два месеца и половина налетяхме 98 часа на този вертолет. Всички, които бяха планирани да възстановят подготовката си на него, изпълниха задачите си – денем и нощем, включително денем стрелба по земна цел на полигон „Елена“. Но след първите 100 часа вертолетът трябваше да влезе на преглед. И оттам започнаха проблемите, имаше доста рекламации към ТЕРЕМ – „Летец“. Вертолетът не летя около 2 месеца.
– Има ли военнослужещи, които напускат авиобазата ?
– Положението с напускането на личен състав е тревожно. От авиобазата си отиват не толкова хора от летателния състав, а от инженерно-техническия състав. Дори това правят хора, които нямат право на пенсия. Просто намират по-добри условия. Например, трима механици на вертолети БеЛ-206 заминаха за Англия и там са си намерили работа…Но искам да кажа добри думи за дейността на инженерно-техническия ни състав, защото въпреки че той намалява, инспекциите на вертолетите Ми-17 и „Кугар“ се увеличават. Новото при нас е, че от ескадрилата за оперативна подготовка на авиационната техника привличаме специалисти, които да извършват 50-часовите и 100-часовите инспекции. Това е нещо ново, което започнахме от тази година, принудени от отлива на хора. Благодарен съм, че най-накрая и за ВВС се обяви конкурс за набиране на военнослужещи от цивилното население. Идеята ни е да вземем кандидати от специалности, свързани с ВВС. Обявили сме свободните длъжности, конкурсът тече и в момента се подават документи.
– Сега като че ли повече се мисли за съхранение на способности. Кога ще говорим за повишаване или за придобиване на нови? 
– Първо, ние трябва да сме оптимисти. Защото ако не мислим позитивно, няма да има никакъв прогрес. Да, настина говорим да съхраним тези способности, които имаме сега, и се справяме. И въпреки тези ограничения на ресурси ето ви една нова способност. – за атаката по въздушна цел, макар че още не сме я започнали. Стартирахме и процедура по удължаване на ресурса на управляемите ракети и има положително мнение от страна на Командването на ВВС. Така ще възстановим още една способност – стрелба с управляеми ракети. Това е много полезно и много необходимо за Българската армия като цяло. Поддържаме тази способност с Ми-17 за стрелба по земна цел. А Ми-24 ще ни даде нови възможности и ще можем да водим успешна борба не само със земни цели, но и с малоскоростни и бавноподвижни въздушни цели. Виждате ситуацията в световен мащаб – за терористични актове се използват дронове, балони, делтапланери, мотоделтапланери, все цели, срещу които Ми-24 е перфектен да води борба. А относно другите способности, които притежава базата – засега, въпреки ограниченията на ресурси, успяваме по някакъв начин да поддържаме и способности, като тези за визуално разузнаване и фотографиране. Проведохме летателно-тактическо учение на тема: „Планиране и участие на вертолетна авиационна ескадрила в състава на 24-а авиационна база в операция по прикритие на държаната граница. А това е много актуална тема.
– Какво предстои на 24-а авиобаза в следващите месеци?
– През този месец участваме в съвместни тренировки, През юли започват паралелно „Тракийска звезда“ и „Тракийско лято“, отново съвместни тренировки, транспортно учение… През август са планирани стрелби на полигон „Шабла“. През септември е вторият етап на морската ни подготовка. През есента започва възстановяване на подготовката в сложни метеорологични условия. Носим постоянна готовност за помощ при бедствия и аварии. За юни, юли и август два вертолета Ми-17 са заявени за гасене на пожари. Така че динамиката е голяма и не можем да се оплачем, че ни е скучно.
