Жега е и вероятно това създава нетипични състояния в част от родното население. Стига се дотам, че горещините започват да изкривяват всичко. От калпаво поставен асфалт по пътищата та чак … очевидни истини. Лошото е, че не всичко идва от времето.
В началото на седмицата някой прекалил със стоенето на слънце подхвърли на медиите идеята МО отново да се върне във футболния ЦСКА. Като получи дар акции от … някой от собствениците. Ей така. Да, известно е, че повечето от служещите с пагони припознават този клуб като привърженици, но има и други воини, имащи различни клубни пристрастия. Все пак армията е на всички българи.
Но проблемът не е във фенските въжделения. Драмата е в насаждането на нещо, което няма как да се случи. Подхвърлена бе една „партенка“, казано на военен жаргон, и вероятно в скоро време ще се наложи на някой да обяснява, че няма сестра.
Сега фактите. Реално МО няма как бъде акционер в частно дружество. Това според законите на страната. Според същите тези закони военният спорт в момента се развива от НВСФ, която пък е финансирана от ММС по изключително ясни и точни критерии. В същото време МО се грижи за физическата подготовка на военнослужещите. Събрани усилията на федерация и военно ведомство помагат за поддържане на добре подготвени военни подразделения, което пък е част от националната сигурност на страната. И не на последно място – стадион „Българска армия“ и базата в Панчарево принадлежат на ММС.
Тогава за какви акции говорим? Да, ако има силен футболен клуб ЦСКА наистина може да има връзка, ала в обратна посока и клубът да съдейства на НВСФ за организирането на по-сериозен армейски футболен календар, например. Но и това сега е невъзможно.
Затова по-внимателно с партенките. Навремето те имаха друго, по-практично предназначение. Навремето…
