В редакцията на вестника беше получено копие на писмо от Съюза на българските писатели, изпратено до министъра на отбраната, в което се твърди, че публикацията във в. Българска армия в броя от 17 юни за победителя в конкурса „Никола Фурнаджиев“ е „тенденциозно злонамерена и подвеждаща читателите“. Според гл. секретар на СБП Христо Ганов – автор на писмото, “още в заглавието, както и в текста се лансират псевдофакти и откровени лъжи за
провеждането
на конкурса
и награждаването. Авторът на текста си е позволил да обижда без никакви основания председателя на СБП както и ръководената от него най-стара писателска организация на България със 103-годишна история“. След като писмото цитира сайта на МО, че през годините в историята на военния вестник са сътрудничели най-големите класици на българската литература, а част от тях са отдали живота си по фронтовете, писмото задава въпрос: „кой има интерес да очерня с лъжи и клевети председателя на СБП и защо с подобни публикации се подронва престижа на военния вестник и на самото МО?“
СБП прилага и друго писмо от председателя му Боян Ангелов, в което се предлага сътрудничество с МО – инициативи, които по повод на празници и чествания да лансират автори-членове на СБП и неговите дружества, да се възстановят националните литературни награди, връчвани от МО за проза и за поезия като СБП е готов да оказва „методическа помощ при оценките на техните автори и творби“.
В редакционният отговор
можем да поясним следното. Информацията от броя на 17 юни не показва „псевдофакти и откровени лъжи“, защото част от нея повтаря съдържанието на информацията, публикувана в официалния сайт на СБП: че победителите са двама – Румен Леонидов и Боян Ангелов, само че редът, в който обявява победителите е обратен. В информацията на „БА“ са добавени и имената на номинираните, за да може читателят сам да си направи изводът сред какви личности са подбрани победителите. Нещо, което официалният сайт на СБП натрапчиво пропуска. А там са емблематични за съвременната българска литература имена: Калин Донков, Георги Константинов, Георги Борисов, Марин Георгиев и Георги Господинов. С едно изключение те всички са членове на СБП! В такива случаи се обявява съставът на журито и основанията за присъждането на наградите, за да могат читателите да оценят сами доколко подборът е убедителен и кой носи отговорността за това. В сайта на СБП няма и следа от това. Но пък е публикувано цялото стихотворение на победителя (сякаш е единствен!) с натрапчивото указание, че е председател, но липсва творбата на Р. Леонидов, защото той сякаш е победител второ качество. Коя от двете информации поднася “псевдофакти и откровени лъжи“?
И едно
ясно възражение
върху това да се приватизират в обсега на днешния СБП класиците на българската литература. Ако това можеше да го прави СБП до 1944 г. или неговия формат до 1989 г. (а това са две принципно различни организации), днес има поне 4-5 организации, които представят съвременното творческо писане в литературата – освен СБП, това са Сдружението на българските писатели, Съюзът на независимите писатели, Съюз на свободните писатели и редица други. Тъй като вестник „Българска армия“ е деполитизиран и еднакво отдалечен от пристрастията на творческите организации, той не може да заема привилигеровани позиции за „методическо“ сътрудничество само с една от тях. Но вратите му винаги са доброжелателно отворени към всяка подадена ръка за творческо сътрудничество.
