Бърни Сандърс, кандидатът за президентската номинация на Демократическата партия в САЩ, в статия във в. „Ню Йорк таймс“
Изненада, изненада. Работниците във Великобритания, на голяма част от които жизненият стандарт се понижи, докато много богатите в тяхната страна станаха още по-богати, обърнаха гръб на Европейския съюз и глобализираната икономика, която отслаби тях и децата им.
И британците не са единствените, които страдат. Тази все по-глобализираща се икономика, създадена и поддържана от световния икономически елит, е неудачна за хората навсякъде. Невероятно, 62 -ма човека на тази планета притежават толкова богатство, колкото половината от световното население, намиращо се на дъното – 3.6 милиарда души. Намиращият се на върха 1 процент сега притежава повече богатство, отколкото всичките 99 процента на дъното.
Това отхвърляне на съвременната форма на глобална икономика може да се случи и в Съединените щати. По време на кампанията си на първичните избори посетих 46 щата. Това, което чух и видях в много случаи, са болезнените реалности, които политическата и медийна върхушка не иска дори да признае.
През последните 15 години близо 60 000 фабрики в САЩ бяха затворени и над 4.8 милиона добре платени работни места в производството изчезнаха. В повечето случаи това се дължи на катастрофални търговски споразумения, които насърчават корпорациите да се местят в страни с по-ниски равнища на работна заплата.
Независимо от значителното увеличение на производството, средният работник – мъж в Америка днес изкарва 726 долара по-малко, отколкото през 1973 г., докато средният работник -жена изкарва 1154 долара по-малко, отколкото през 2007 г. след инфлационната корекция.
Около 47 милиона американци живеят в бедност, 28 милиона нямат никаква здравна застраховка. Може би за пръв път в съвременната история нашето по-младо поколение вероятно ще има по-нисък жизнен стандарт от този на родителите си. Плашещо е, че милиони зле образовани американци ще имат по-кратка продължителност на живота от предишното поколение, тъй като се поддават на отчаяние, наркотици и алкохол.
В същото време топдесетката на хората, съставляващи единия процент от най-богатите в САЩ, притежава почти толкова богатство, колкото 90-те процента, намиращи се на дъното. 58% от новосъздадения доход отива в 1% от хората.
Глобалната икономика не работи за мнозинството от хората в САЩ и по света. Нужна е реална промяна на икономическия модел, създаден от икономическия елит в полза на икономическия елит.
Но ние нямаме нужда от промяна, основана на демагогия, фанатизъм и антиимигрантски настроения, които белязаха толкова голяма част от реториката на кампанията във Великобритания за напускане на ЕС и която заема централно място в посланието на Доналд Тръмп. Ние се нуждаем от президент, който енергично ще поддържа международно сътрудничество, което сближава хората по света едни с други, редуцира хипернационализма и понижава възможността от война. Президент, който уважава демократичните права на хората, не само на „Уолстрийт“, на фармацевтичните компании и на други мощни специални интереси.
Ние трябва фундаментално да отхвърлим нашата политика на свободна търговия и да вървим към справедлива търговия. Ние трябва да помогнем на бедните страни да развият устойчиви икономически модели. Ние трябва да прекратим международния скандал, при който крупните корпорации и богатите заобикалят плащането на данъци в размер на трилиони долари. Нуждаем се от международни усилия за съкращаване на военните разходи по света и справяне с причините за войните – бедност, ненавист, безнадеждност и невежество.
Идеята, че Доналд Тръмп може да извлече полза от същите сили, които дадоха мнозинство на привържениците на Брекзит, трябва да бие сигнал за тревога в Демократическата партия на САЩ. Милиони американски избиратели, също като привържениците на вота за излизане от ЕС във Великобритания, са разбираемо гневни и разочаровани от икономическите сили, които разрушават нашата средна класа. В този решаващ момент, Демократическата партия и новият президент демократ трябва да покажат ясно, че ние сме с тези, които се борят и са останали зад борда. Трябва да създадем национална и глобална икономика, които работят за всички, не само за шепа милиардери.
