Футболни битки, смях, сълзи и други емоции от местата на събитията
Но какво видяхме по терените и извън тях през последните четири седмици?
За първи път Европейското първенство се провежда във формат с 24 отбора. Разбира се, и това не помогна на клетата национална селекция на България да се класира. На нас ни трябва формат с поне 52 места, но други тимове се възползваха от шанса си. Новата формула позволи на 5 отбора да дебютират: Албания, Северна Ирландия, Уелс, Словакия и Исландия. Те стиснаха шанса си като печеливш фиш от тотото и го осребриха. Албания отбеляза исторически първи гол на голям форум, довел до също така историческа първа победа с 1:0 над Румъния. И тя не стигна за класиране на 1/8 финалите, но се чу, че някъде в Тирана сръчен скулптор вече вае статуята на новия национален герой Армандо Садику.
Щрихи от груповата фаза
Северна Ирлaндия продължи към елиминациите след победа над Украйна с 2:0, а въпреки че няма нито една минута на терена, Уил Григ беше увековечен с велика песен „Will Grigg is on fire”… За този отбор може да се каже, че играе посредствен футбол, но има горещи фенове, унищожаващи кеговете с бира, както мароканските скакалци земеделските култури в Кърджалийско.
Уелс директно спечели първото място в групата, в която бяха Англия и Русия! Гарет Бейл и компания събраха най-много точки, а за финал пренасочиха обратния влак на Русия от Москва към Сибир след разгрома с 3:0 в Тулуза. От тази група към 1/8 финалите се промъкна още един отбор, този на Словакия, който победи Русия, а след това паркира автобуса пред вратата си и изпрати Англия в потока на смъртта – в компанията на Германия, Франция, Италия и Испания.
Така стигаме до любимата ми история – ударът на Исландия. Държавата с население колкото Пловдив, опустя по време на Европейското. Една четвърт от жителите й бяха по стадионите във Франция. Преди две седмици мой приятел се измайтапи, че сега е най – подходящият момент да нападнеш Исландия… На през това време Гилфи Сигурдсон и приятели не загубиха нито един мач в групата, оставиха Португалия след себе си, като докараха Кристиано Роналдо до състояние, в което вместо да бележи, подава топката на Нани.
Златан Ибрахимович изигра последния си мач за Швеция, тъжен край на една интересна и славна история между босненец и скандинавската монархия. Последният танц се състоя на едно от най-красивите места във Франция – струващата 250 млн. евро „Алианц Ривиера” в Ница. Стадионът, който ми погоди такъв номер, че ще го помня цял живот:
Рошави размисли
В късния петъчен следобед на 17 юни слънчевите лъчи нежно галеха загорялата кожа на блондинката в съседната кола, а морският бриз игриво разрошваше прическата й за поне стотина евро. Единственото, което може би нарушаваше идилията и мислите на госпожицата за предстоящия уикенд на вилата на гаджето в Сен Тропе, бяха периодичните псувни, които долитаха от маздата до нея. Нашата „Мазда”. За последните три часа с Андрей Демирев бяхме изминали впечатляващите осемстотин метра. Много неща мога да ви кажа за кмета на града Мишел Вузел, но ще ги запазя за себе си. Мога само да отбележа, че в сравнение с господина от Ница, нашата Йорданка Фандъкова е нещо като Рудолф Джулиани, Майкъл Блумбърг и Борис Джонсън, взети заедно. Да затвориш половината пътни артерии за ремонт и да „обезопасиш” останалата част, блокирайки един милион души в град без метро в петък следобед, с мач от европейското първенство, това може да го направи само човек, който полива обилно дългите обеди в бразериите по Лазурния бряг.
Неочаквано приключение
Но всяко зло за добро! В резултат на перфектната организация имах удоволствието да се возя гратис във влак, след това в автобус, пълен със смърдящи и мъртво пияни англичани. И за капак да попадна в странната компания на луда французойка, управляваща своя автобус по начин, който ме накара да се усъмня дали не бърка Ница с Монако по време на Формула 1. Превозното средство летеше към стадиона, а пасажерите му бяхме трима – моя милост и двама подпийнали турци, които непрекъснато се опитваха да ми пробутат от бирата си – разбира се безуспешно.
Пристигнах на коментаторското си място на „Алианц Ривиера” пет минути след началото на мача и представлявах тъжна картинка. Потен, размъкнат, с изцъклен поглед и голяма раница на гърба. И без да ме проверят нито един път. Нито с металодетектор, нито без. Ей така, просто си седнах на мястото, благодарих на колегата Петър Иванов, който ме беше „покрил” от студиото в София и се помолих дано и някой друг със странен поглед и голяма раница на гърба да не е дошъл за мача… Толкова за „изключителните мерки за сигурност”.
В Ница приключваше турът ми из Южна Франция. Вече бях посетил Тулуза, Бордо и Марсилия и като стана дума за средиземноморския град, известен със съмнителните навици на жителите си, не мога да не споделя, че именно в Марсилия опитах от друга френска гощавка, с която посрещат феновете на „Евро 2016” – сълзотворния газ. Имат го в изобилие и го използват постоянно. Питайте английските запалянковци, които бяха объркали времето и направиха неуспешен десант на местното пристанище. На всичкото отгоре, въху главите им се изсипаха даровете от руските им „приятели”, пристигнали от далечни и колоритни места, цитадели на отбори като „Ска” – Хабаровск и „Луч Енергия” – Владивосток, известни още като „Амурските тигри”.
Вместо послеслов
През това време животът в Париж ритмично навлизаше в обичайния си ритъм. „Ер Франс” се готвеше за стачка, каквато вече бяха започнали служителите от железниците. Но ресурса на парижкото метро мога да опиша в едно изречение. В деня, в който 60 процента от мотрисите не напуснаха депата си, влаковете по всички линии се движеха по разписание през 3 минути.
„Евро 2016” скоро ще бъде история, но ще остави на Франция четири чисто нови стадиона за стотици милиони евро, още шест други – основно реконструирани, подобрена инфраструктура в девет големи града и милиарди евро, мъдро похарчени от милионите футболни фенове, кръстосвали страната. И естествено, много хубави спомени.
След експеримента с предишното първенство в Полша и Украйна, Европейското във Франция просто ни пренесе на друга планета. Тази на подредения живот, тънките удоволствия, свободата на човешкия индивид и както вече знаете – на любовта към играта.
