Министър Николай Ненчев специално за в. „Българска армия“
Приетите от Министерския съвет проекти за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България и Закона за военната полиция ще допринесат за развитието на кадрите във Въоръжените сили и ще подобрят подготовката на страната за отбрана.
В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България се предлагат изменения във възрастта за прием на военна служба и в пределната възраст за служба на военнослужещите с различни звания. Намалява се възрастта за прием на войници (от 32 на 28 години) и пределната възраст, до която ще служат (от 50 на 46 години). С тези изменения се осигурява подмладяване на войнишкия състав и се дава възможност за ранното пенсиониране на военнослужещите по чл. 69 от КСО, тъй като те ще могат да придобият необходимите 18 години, действително изслужени на военна служба. Това изискване влиза в сила от 01 януари 2017 г. и ще важи за новопостъпилите войници. С новите изисквания на чл. 69 от КСО за нарастващ праг на пенсионирането е съобразено и предложението за увеличение на пределната възраст (55 години) за служба във Въоръжените сили на сержанти, офицерски кандидати, младши офицери, офицери със звание „майор“ и „подполковник“, разясни той. Тази промяна осигурява социална защита на тези категории военнослужещи, които ще могат да упражнят правото си на пенсия и да получават пенсия без прекъсване.
Премахва се рестрикцията от въведения максимален срок за престояване във военно звание и в длъжност на военнослужещите.
Регламентират се и въпросите на полагането на извънреден труд от военнослужещите, като се дава детайлна уредба на дежурствата /чл. 194 – 196/, както и неговата компенсация над нормалната му продължителност.
С новите разпоредби за първи път от много десетилетия се дава възможност на съкратените или уволнилите се по организационно-щатни промени военнослужещи да постъпят повторно на военна служба във Въоръжените сили.
Урежда се и статутът на курсантите, като се разграничава обемът на издръжката на курсанта, която се поема от Министерството на отбраната и тази, която представлява трансфер от Министерството на образованието и науката.
Част от промените са свързани с подобряване на отбранително-мобилизационната подготовка на страната. Регламентирани са правата и отговорностите на органите на местната власт, областните управители и централната администрация. Уреждат се за първи път и задълженията на Р. България като страна домакин за подпомагане на преминаването, разполагането и ученията на съюзнически войски от НАТО на наша територия.
Уеднаквява се терминологията, касаеща стратегическите планове и планове за операции с тази в НАТО, както и задълженията на България за изготвяне на Каталог със способности за подкрепа на съюзните сили от страната домакин.
С направените предложения промените в Закона за резерва на Република България се разграничават дейностите и отговорностите по подготовката на резерва и по подготовката на гражданите за защита на страната, предвид различната регламентация на реда, организацията и начина на прием и обучение на съответните лица. Регламентира се възможността по време на обучението на доброволен принцип на българските граждани да се провеждат практически занятия с използване на оръжие и боеприпаси, по ред, определен с уставите и наставленията на въоръжените сили. Създава се възможност студентите от висшите военни училища и български граждани, завършили висши училища и преминали военна подготовка, да могат да кандидатстват във висше военно училище за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“.
С диференцирането на пределната възраст за водене на военен отчет за различните категории резервисти и запасни се цели качествено окомплектоване на военновременните формирования на въоръжените сили и ефективно изпълнение на функционалните задължения от различните категории. По този начин се осигурява и възможността за служба в запаса и на лица, освободени от военна служба по пределна възраст.
Конкретизират се видовете възнаграждения, дължими на резервистите от доброволния резерв и начина на тяхното изплащане при участие в специалната военна подготовка.
С предложените промени се предлага създаване на Единен учебен център за начална военна подготовка, в който да се обучават както резервисти, така и български граждани, желаещи да придобият военна подготовка на доброволен принцип.
С промените в Закона за военна полиция се прецизират норми, свързани с оперативно-издирвателната дейност на служба „Военна полиция“, дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действия, свързани с полицейската регистрация и идентификацията. Досега тези норми са били регламентирани в подзаконови нормативни актове. Предложените изменения отговарят на решенията на Европейския съд по правата на човека.
С измененията не се разширява кръгът от правомощия на органите от военната полиция, не се променя и не се разширява обхватът на извършваните от тях дейности.
Прецизирането на текстовете в Закона за Военната полиция създава по-голяма гаранция за защита на основните граждански права и свободи.
