Един мач, засенчил Евро 2016
Всъщност какво искам да ви разкажа? Определено едно различно преживяване, тъй като по пътищата, водили ни до един малък планински градец, можете да видите далеч повече автомобили с българска регистрация, отколкото със сръбска. Вече няколко пъти сме ви споменавали, уважаеми читатели, за интересните и евтини дестинации в близост до западната ни граница. Нашенците обичат еднодневни екскурзии за хапване и евтино пийване в сръбско. Този път обаче отиваме на мач. На едно красиво и по-скоро останало девствено, сравнение с нашето море, например, място. За това обаче след мъничко.
Иде реч за една наглед похвална инициатива, реализирана в неподходящо време. Контролата между „Левски“ и осмия в първенството на Сърбия – „Радник“ от Сурдулица. Казвам похвална, защото в това малко градче
просто обожават футбола
и своя тим. Мачът бе на прилично балканско лятно ниво, а най- важното – на трибуните имаше близо 3000 зрители от 3800 възможни, и то по същото време, когато по телевизията даваха сблъсъка на Франция и Исландия от осминафиналите на европейското първенство. Нали знаете, че у нас това никога няма как да се случи. Хората тук се радваха на свои и левскари.
Колкото до това, че времето не бе подходящо, то е, защото само след десет дни предстои изключително важен мач на „Левски“ с „Марибор“ от Лига Европа. Наложи се левскарите да заменят суперлуксозния си хотел в Правец със скромен соцпансион от времето на Тито. Дори прекалено любезните домакини и фантастичната истинска храна не успяха да умилостивят „звездите“ на Петрович, които вместо да отдъхнат след мача , предпочетоха да се лашкат шест часа отново с автобус до България. Това обаче също е друга тема. Просто този мач, пред тази публика спокойно можеше да се играе, да речем, през септември, когато има пауза в първенствата заради срещите на националните отбори. Ама вече е минало.
Иначе наистина
пътят до Сурдулица
Иначе митницата е подменена. Пак си е в края на Стрезимировци. И като на всеки малък граничен пункт, който разделя две махали, обстановката изглежда по-човешка. Но пък и сръбските граничари имат повод да се правят на важни. Както онези на Калотина отпреди 15 години.
Минавал съм тук преди 35 години. Тогава миришеше на окосена трева. Много окосена трева. И сякаш имаше повече живот. Откъм българската страна. Имаше един крайпътен магазин от сръбска страна, зареден по детските ми представи като „Кореком“, имаше и една пътека… към село Грознатовци.
Сега няма пътека. Магазинът си стои, а повечето му клиенти са българи. Само с лична карта отиват да си купят кутия цигари или бутилка ракия. Пък може олио и домати, щото са по-евтини.
И сега има много трева. Не е обаче окосена.
И тръгваме по кошмарния за „сините“ футболисти криволичещ път. Скоро трябва да видим голяма вода. Било нещо интересно. Затова преди да попаднем в обсега на роуминга, поглеждам в интернет какво ни очаква. А там пише следното: „Сурдулица се намира на 480 м надморска височина, в подножието на връх Стресер, висок 1875 м. В близост до града се намира язовирът „Власинско езер“, в който има богато разнообразие от риба и птици. Околността е богата на планински извори и чиста природа. Две реки преминават през града – Върла и Романовце. По време на османското владичество
градът е населен предимно
с българи
и през 19-и век е включен в пределите на Българската екзархия. Градът е присъединен към Кралство Сърбия с Берлинския договор. През времето на Първата световна война и Втората световна война Сурдулица и цялото Поморавие отново са присъединени към Царство България. Българските войски и цивилен персонал се изтеглят от града през септември-октомври 1944 година. След края на войната, вече в рамките на социалистическа Югославия, градът бързо се разраства и индустриализира, но запазва и красивата си природа. В момента населението е малко над 10 000 души“.
Наистина природата е запазена, а много приличащият на язовир „Батак“ водоем Власинско езеро е приятно място за отмора. Следва досадно спускане по път, приличащ на северния склон на Петрохан. Минавате няколко изрядно поддържани ВЕЦ-а и неусетно се отзовавате в центъра на Сурдулица. Град – пълен с живот. С млади хора и деца. С пъти повече от паркираните пред всеки двор стари, но още движещи се застави „Юго45“.
Когато заговаряме с местните, те не пропускат една болка. Голяма болка. През 1999 година, на 27 април Сурдулица незнайно защо е бомбардиран. Загиват 12 цивилни, двама от тях са деца. Последва извинение от НАТО и нападението е определено като грешка. Която местните никога няма да забравят…
Стигаме и до стадиона. Типично балканско спортно съоръжение, което обаче е направено, както се казва – с акъл. Очевидно сърбите се обиколили Европа и малкото съоръжение е направено перфектно за условията и възможностите на самия град. Официалната трибуна граничи с една от големите улици. В тази трибуна има около 30 помещения, които общината (тя издържа клуба) дава под наем. Тук има букмейкърски пункт, два магазина, три фризьорски салона, студио за масаж и точно до входа ВИП бутик… за сватбени рокли. По света това е масова практика, а у нас единствено подобно нещо може да видите на новия стадион в Созопол.
Иначе атмосферата на мач в Сурдулица е като у нас преди 1989 година. Всички се познават, има зевзеци, шеги. Естествено и
ромски духов оркестър
изпълняващ с патос от Брегович до Гершуин в съответните интерпретации, естествено. Или преведено на популярен език – много добро сърбско за маса. А за маси няма да говорим, тъй като по тези места все още държат мръвките, които сервират да… са от месо.
Колкото до приятелската среща „Радник“ – „Левски“, то няма какво да ви я разказвам. Уж левскарите бяха по-добри, но резултатът накрая замръзна в жегата на 0:0. Поне много от местните се оказаха фенове на „Левски“ и напуснаха стадиона със сувенири на столични гранд.
На тръгване попитах, колко е бюджетът на осмия в Сърбия. Отговориха ми – 350 000 евро, които трудно се намират. Похвалиха се преди мача, че са продали един тъмнокож нападател в Турция за 250 000 евро, което им дава голямо спокойствие. Всъщност нали така трябва да се прави футболен бизнес?
Заплатите на футболистите били предимно в рамките на 1000 евро и в краен случай до 1300. Ние отговорихме, че нашите за толкова пари няма да се съблекат дори (говори се, че на „Герена“ има играчи, разписващи се за над 10 000 евро). А местен зевзек ми рече: „Па, брате – направете ги рок звезди, че футбол май не може да играят добре“. Смяхме се.
Люпко Петрович и момчетата му се надяват те да се смеят след мачовете с „Морибор“. Ала в Сурдулица наистина не беше много смешно…
