Със заповед от 1915 г. по частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия и препотвърдена със заповед на министъра на войната от 1926 г., датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. Това се прави в чест на победата в битката при с. Криволак и да се припомнят на поколенията героичните прояви на нашите воини. Но хронологията на събитията, преди да се стигне до тази битка, е дълга и изпъстрена с решаващи за страната ни решения.
Освобождението на България през 1878 г. отваря нови хоризонти пред историческото развитие на българския народ по пътя към заемане на достойно място в семейството на свободните европейски народи. Решенията на Берлинския конгрес и разделянето на българските земи извеждат на преден план националнообединителната програма. Тя може да бъде реализирана само с изграждането на нова, боеспособна и модерно въоръжена армия. Така Българската войска става приоритет и гордост за младата държава. С тези думи започна словото си началникът на Пловдивския гарнизон и командир на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев по повод възродения празник – 4 юли.
През следващите десетилетия, продължи той, военните формирования, разположени в гарнизон Пловдив, защитават своето водещо място в Българската армия.
На 6 септември 1885 г. с решаващата роля на 2-ра дружина под командването на майор Данаил Николаев е обявено Съединението на България. Няколко месеца по-късно „здравите крака на войниците от Източнорумелийската милиция, които за две денонощия извършват знаменития преход от турската граница до Сливница“ и се включват в решаващите сражения на Сръбско-българската война, спасяват делото на Съединението и допринасят за победите при Сливница, Цариброд и Пирот. През 1886 г. в Пловдив е създаден емблематичният за града 9-и пехотен полк, а през 1889 г. и 21-ви пехотен Средногорски полк. Три години по-късно в града е разположен щабът на формираната 2-ра пехотна тракийска дивизия.
И когато през 1912 г. идва часът за освобождение на братята в Македония и Одринска Тракия, воините от Пловдивската дивизия вземат участие при освобождението на Родопите с решаващите победи, изковани от 21-ви пехотен полк начело с полковник Владимир Серафимов. Следват боевете за освобождаването на Беломорска Тракия.
В кратката, но кръвопролитна Междусъюзническа война през лятото на 1913 г. воините от 2-ра Тракийска дивизия, усилена с 11-и Сливенски полк и 49-и пехотен полк от 3-а Балканска дивизия, получават задача да атакуват и овладеят силно укрепените сръбски позиции при Серка планина и с. Криволак. С особено ожесточение се отличават боевете на 20 и 21 юни (3 и 4 юли по нов стил). След жесток ръкопашен бой сърбите са принудени да отстъпят. Впоследствие те получават подкрепление и контраатакуват. С нарастващо напрежение боят се води цялата нощ.
С много героизъм и себеотрицание българските воини съкрушават настъпателния устрем на сърбите и ги обръщат в паническо бягство. Така 2-ра Тракийска дивизия пробива считаната за непристъпна сръбска позиция при Криволак и постигайки изключителна победа, напълно разгромява Тимошката сръбска дивизия. Тази славна победа има стратегическо значение, защото осуетява съединяването на гръцката и сръбската армия и общото им настъпление към София.
Прозвучаха стари военни маршове
В честването на Празника на Пловдивския гарнизон – 4 юли, дейно участие взе Представителният духов оркестър на ВВС с диригент капитан Михаил Младенов. Той бе начело на тържественото шествие на блоковете от военни формирования по главната улица на Пловдив и на военните ритуали на площад „Централен”. А заедно с Представителния ансамбъл на Въоръжените сили обираше овации по време на концерта в Залата на филхармонията.
Музикантите от ВВС изпълниха и два забравени стари бойни марша от времето на Балканските войни и Първата световна война. Единият е „Козлодуйски марш” на 36-и пехотен полк. Текстът е на Любомир Бобевски, стиховете са на поета Любомир Бобевски, музиката е на композитора Димитър Генев, а обработката за пиано – на капелмайстора на полка Петър Михайлов. За първи път маршът прозвуча с оркестрацията на капитан Михаил Младенов за военен духов оркестър. Той бе направил оркестрацията и на друг забравен стар марш – „Съюзници разбойници”, написан по време на Междусъюзническата война по стихове на Любомир Бобевски и музика за тригласен мъжки хор на композитора Иван Скордев. Маршът е пят от българския войник по всички фронтове на Междусъюзническата и Първата световна война. Присъстващите станаха на крака, когато прозвуча и „Шуми Марица”.
Много ръкопляскания получи и китката от различни фолклорни произведения „Първомайски цветя”. При изпълнението на бразилска самба диригентската палка взе началникът на Пловдивския гарнизон бригаден генерал Явор Матеев, а капитан Младенов показа, че е виртуоз на кларинета.
И днес, когато изследователите на военната история застанат на терена на тази непристъпна планина, не могат да си обяснят как се провежда атака под звуците на „Шуми Марица“
по шеметните урви към долината на река Вардар. Като символ за отлично проведен нощен бой от Българската армия става атаката на двата пловдивски пехотни полка на 20 срещу 21 юни 1913 г., при която противникът дава над 3 500 убити и ранени.
През следващите години това сражение влиза в учебниците по военна история наред с величавите битки при планината Чеган и връх Каймак Чалан. И 21 юни (4 юли по нов стил) става празник на Пловдивския гарнизон.
Бригаден генерал Матеев се спря и на последващите събития от историята ни. В Първата световна война воините от пловдивските полкове оставят неизличима следа в боевете при Чепели и връх „Голаш“ през есента на 1915 г., при първата отбрана на Дойранската позиция през август 1916 г., в кръвопролитните боеве при Завоя на река Черна през 1916-1918 г., а Конният полк участва в изключителния военен марш в Добруджа.
В трудните години между двете световни войни в Пловдив се утвърждава честването на бойния празник на воините от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон със заупокойна молитва, военен парад и ритуали. Паметно остава честването през 1938 г., когато са връчени новите полкови бойни знамена.
По време на Втората световна война веднага след влизането на България във войната на страната на Съюзниците на 8 септември 1944 г., на 9-и пехотен полк е поставена бойна задача да спре настъплението на елитните германски полкове към Кюстендил и София. В кръвопролитните боеве при Гюешево, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово са извоювани нови победи. При Стражин става и бойното кръщение на славната Парашутна дружина, сформирана година преди това на 18 март 1943 г., като на нея е възложена атаката срещу най-укрепената част на Стражинската позиция, която е превзета с цената на много свидни жертви. 
В променените условия в България след 1945 г. денят 4 юли – Боен празник на поделенията от Пловдивския гарнизон, е забравен. С годините остава само споменът на ветераните за военните победи и парадите на този площад в памет на достойните Пловдивски воини.
Днес ние възраждаме тази традиция, защотонеобходим е споменът за блестящите военни победи при Сливница, Шаркьой и Булаир, Серка планина, Криволак и Дойран, Гюешево и Стражин. Защото почитайки миналото си, стъпвайки на поуките от успехите и грешките си, трябва да се учим от историята си, за да можем успешно да градим настоящето си и да гледаме уверено в бъдещето си. Защото именно воинските ни традиции, родовата ни памет, християнските ни ценности и православната ни вяра са тези, които са съхранили род и родина, водели са ни и ще ни водят напред през вековете, Възраждаме тази традиция, защото и днес армията е необходима на родината.
И днес живеем в нелеко време, както са живеели и нашите предци. Заплахите и предизвикателствата на националната сигурност се развиват изключително динамично. Аз вярвам, убеден съм и искам да ви уверя, че и днес българският военнослужещ е готов, с това, което разполага като ресурси и осигуряване, да даде най-доброто от себе си, за да защити своя командир, своето семейство и своята родина, заяви командирът на 68-а бригада „Специални сили“.
Военните формирования на Българската армия от Пловдивския гарнизон с чест носят воинската служба по опазване на българските граници и родното небе за гарантиране на националната сигурност и суверенитета на Република България и подпомагане на населението при бедствия и аварии. Днес споменът за славните победи, след десетилетия на забрава, отново оживява и заема своето достойно място в живота на Пловдивския гарнизон, завърши словото си бригаден генерал Явор Матеев и рецитира безсмъртните стихове на Иван Вазов, които най-точно пресъздават патоса и героизма на българските воини през онези дни:
В самия ден на 4 юли бе организирано празнично шествие на военни формирования. Воините преминаха в тържествен марш пред министъра на отбраната Николай Ненчев и другите официални лица. Поднесени бяха венци и цветя пред Паметника на военнослужещите, доблестно изпълнили воинския си дълг. Заупокойна молитва отслужи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Вечерта се състоя тържествена заря проверка.
Началникът на Пловдивския гарнизон изрази увереност, че този възроден празник 4 юли може да застане редом до честванията за Съединението и Националния ни празник.
В Залата на филхармонията началникът на отбраната генерал Константин Попов приветства присъстващите, а президентът на агенция и радиоверига „Фокус“ Красимир Узунов говори за историята на празника.
Концерт изнесоха Представителният ансамбъл на Въоръжените сили и Представителният духов оркестър на ВВС. На тържествата в Пловдив бяха още кметът на града Иван Тотев, председателят на Общинския съвет Савина Петкова, народни представители, командири на военни формирования, генерали и офицери от Българската армия, представители на военно-патриотични организации и много граждани.
