– Г-н Симеонов, с какви аргументи предлагате да се възстанови наборната армия чрез промените в ЗОВС и закона за резерва?
– Връщането на наборната армия е въпрос на националната ни сигурност. Все пак, най-важните ни аргументи са свързани със състоянието на Българската армия, което е незавидно. Въпреки че би трябвало по замисъл и решения на Народното събрание да имаме армия, която да осигури професионална защита с високотехнологична подготвеност. За съжаление сме свидетели, но без да имаме нещо против това, че в армията ни немалка част са жени. Имаме и армия с остър дефицит в техническа и технологична осигуреност – и в авиацията, и във флота, и в Сухопътни войски. Да кажем истината, армията ни не е способна сама да отрази каквато и да било военна агресия, независимо от коя наша съседка бъде евентуално предприета. А смисълът на една армия е да осигури с военна защита, с оръжие независимостта и суверенитета на държавата, не да съществува само като институция. От тази гледна точка няма как да не отчетем, че числеността на армията ни е малка, че щатът е незапълнен. Според нас, в Патриотичния фронт, няма необходимата мотивация, а понякога няма и никаква в работата на военнослужещите. Затова много от тях избират професията по стечение на обстоятелства или поради липса на работа другаде. Конституцията повелява, че дълг на всеки български гражданин е да защитава Отечеството си. И от тази гледна точка е крайно време и крайно необходимо да се възобнови наборната служба с минимум 6-месечна продължителност, тъй като практиката и в други държави показва, че усвояването на техника, на елементарни навици, на дисциплина изисква не по-малък период от този. Като оставяме отворена врата с възможност да се продължи след това доброволно военната служба от тези, които искат да се обвържат професионално с армията. Самото поемане на клетва към държава и родина, изграждането на чувство за отговорност и възпитанието в дълг към страната също са елементи на създаването на боеспособна армия – каквато е била доказано от историята през десетилетията.
– Каква експертиза използвахте и какви разчети си направихте при тези законодателни промени?
– По отношение на ключовата разходна част, оспорван от опонентите ни елемент на нашето предложение, нашите сметки показват, че за наборния войник средствата са 400-500 лв. на месец. Не сме заложили заплата, тя трябва да е символична и дори не би трябвало да се получава. Може би – „дневни“ пари в порядъка на 50-маkсимум 100 лв. Навремето армията беше изградена върху минималното заплащане от около 5 лв., което да покрива битови нужди тогава. И разчетите ни показват, че при 15 000 наборници за 6 месеца, това би ни коствало под 100 млн.лв. – 70-80 млн.лв. годишно. Според нас, това е приемливо и възможно за българския бюджет число. Особено, ако сравним с размера на несъбраните данъци от течни горива за м.г. в размер на 109 млн.лв. В рамките на сто млн.лв., които ще са достатъчни, ще влязат и необходимите средства за ремонти, където е необходимо, защото на много места казармите са запазени. Не е истина, че всичко е потрошено и съсипано. В тези средства се включват и обучението – с техниката, която е налице. Такива суми няма сериозно или съдбоносно да ощетят държавния бюджет.
– Само за седмица чухте вашите опоненти и в какво те виждат слабостите на предложението ви – как ще отговорите на тях?
– Основно възраженията са свързани с финансирането. Но според мен, числата, които от Министерството на отбраната представят, не отговарят на истината. Ние използвахме опита на бивши служители в МО, на бивши заместник-военни министри. Не може при около 1200-1300 лв. заплата на професионален военнослужещ да се очаква, че заплащането на наборника ще е два пъти по-високо. Това е лишено от всякаква логика и е невъзможно, още повече, че наборникът получава минимално заплащане. Всъщност, не чух други сериозни възражения.
– Да разбираме ли, че приемате армията като място и за социализиране на част от младежите?
– Момчетата, които нямат необходимата грамотност, ще служат една година и ще се дава възможност за ограмотяване на недостатъчно грамотните, за изучаване на език и придобиване на професионални умения. Това е в тяхна полза, за да си вадят после сами хляба. Но и на обществото, защото то е възможност за социализиране на широка прослойка от населението, за съжаление, нарастваща през годините. Защото полуграмотни и неграмотни цигански младежи със завършени 2-3 класа, говорещи зле български разчитат на социални помощи, подаяния от държавата и случайни приходи от работа, която не изисква квалификация. В това време България се задъхва от липса основно на квалифицирана работна ръка. Доказателство са липсата на професионални кадри и в туризма, и в строителството, и в други сериозни отрасли в икономиката.
– Алтернатива ли е на наборната служба сериозно задължително военно обучение в училище и във ВУЗ?
– Ние залагаме и на задължително военно обучение, но успоредно с наборната служба, чрез промените в Закона за резерва. Да се възвърнат часовете по военно обучение, за да се получат както елементарни знания по военно обучение и сигурност, така и умения за справяне при аварии, катастрофи, бедствия. Нашите младежи не знаят как се правят турникет и превръзка, как се дава първа помощ и се прави изкуствено дишане.
– Разчитате ли на реална подкрепа от другите парламентарни сили?
– Разчитаме, защото не сме политическа сила, която предлага законопроекти заради шумотевицата. Убедени сме в необходимостта от такава промяна, не го правим спонтанно. Връщането на наборната служба е заложено в нашата програма – и на двете партии от парламентарната група на Патриотичния фронт, а и в програмата на самия ПФ. Така че точка по точка си изпълняваме програмата.
– Кога очаквате проектозаконите „да се вредят“ в програмата на парламента?
– Нормално е да влязат през септември, а и парламентарните комисии работят още 3 седмици преди ваканцията. Редно е това законодателство да се гледа преди бюджета наесен. Повтарям, че в експертизата на МО има разминаване с реалността. С оглед на това, че и сега една част от състава не е попълнен, личният състав на влизащите наборници ще бъде обезпечен. Според мен, няма сериозни пречки пред въвеждането на наборната армия.
– Как, обаче, вие разчитате аргументите против от парламентарната група на ГЕРБ, откъдето реагираха веднага на внесените от вас законодателни промени?
– Според мен, това беше първа реакция, но без изкристализирало докрай решение – рефлективно, повече заради финансирането. Очаквам тепърва да последват и политически разговори, и разговори в комисията по отбрана. Влияят, естествено, и предстоящите избори. Очаква се майките, пък и някои младежи да не са ентусиазирани от идеята да се влиза в казарма и да се носи служба. Момчетата, обаче, никой няма да ги пита, когато се приеме закон. Законът трябва просто да се спазва – мен никой не ме е питал дали искам да служа, нали.
– Не се ли опитвате с тези промени да компенсирате всички щети, които някои реформи донесоха?
– Закритите отдавна Строителни войски, например, изпълняваха няколко функции, за които говорихме, по социализиране, ограмотяване, придобиване на професия и практика по нея. И така се създаваха поколения пълноценни граждани. В момента те не могат от само себе си да се превърнат в такива. Има връзка, но не толкова значима на нашето предложение с резултатите от доста пропуски и стратегически грешки през годините по отношение на отбраната. Защото стратегическите грешки зависят и от общото обвързване и ориентация на държавата ни.
– Какво ще предприемете, ако не получите необходимите гласове в зала?
– Ще се опитаме да убедим колегите и да бъде приет законопроектът. Разчитаме и на подкрепа не само и чисто „по групи“, а на патриотичното разбиране на народните представители за важността на такова решение.
