Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Какъв е проблемът с Конституцията

[post-views]
[post-views]
Какъв е проблемът с Конституцията

plamen_darakchiev
Пламен Даракчиев
Ако трябва да определим най-големия проблем на приетата преди 25 години Конституция,  ние и без друго си го знаем – разделението на властите. Имитацията на това разделение не може да бъде компенсирана по никакъв начин. Включително и със средствата на пряката демокрация.
Четири фактора превръщат българския парламент в придатък на изпълнителната власт. Конституцията дава достатъчно доказателства, че законодателната власт е предпоставена пред други две власти. Безспорно парламентът е средоточие на властта и еманация на народната воля. Но неговата предпоставеност е само привидна, тъй като веднага след изборите властта от него оттича в посока на изпълнителната власт, т.е. на партийните централи. Когато става дума за способността на НС да възпира изпълнителната власт, трябва да имаме предвид  няколко важни обстоятелства.
Първото е, че българският парламент е еднокамарен. Този факт предопределя консолидацията на едно трайно и често безапелационно мнозинство в него.
Другото е, че по ред причини уредбата на НС винаги е на страната на формираното управляващо мнозинство. Което и да е то. 
Третото е, че в българското законодателство липсват така наречените органични закони, които обикновено се гласуват с квалифицирано мнозинство, а понякога и със завишен кворум. Тази липса осигурява значителен комфорт на мнозинството и му развързва ръцете да приема или променя закони, които са така да се каже част от „носещата конструкция“ на демократичното общество. Фрапантен пример в това отношение е Изборният кодекс. Факт е, че този най-важен за политическата система закон  у нас се гласува точно както Законът за виното или Законът за пчеларството – при обикновен кворум и с обикновено мнозинство. 
 На четвърто място си струва да отбележим и възприетата пропорционална избирателна система, която в голяма част възпроизвежда партийно назначаемо политическо представителство. 
Ако сумираме всичко казано по-горе, имаме в някаква степен отговора защо властта оттича към правителството (съответно в централите на управляващите политически парти) и парламентът се превръща в негов придатък.
Как изглеждат нещата вътре в съдебната власт и нейното взаимодействие с други две власти. На първо място ще отбележа, че идеята за особената конституционна уредба на съдебната власт не идва от ВНС, а го предхожда. Има достатъчно свидетелства, че след областната реформа, другата голяма реформа, която са умували в Партията е била съдебната реформа. Идеята е била наречена „обединена съдебна система“, за да бъдат събрани под един покрив и съдии, и прокурори. Приносът е на ВНС е нейното „обогатяване“ с въвеждането в системата и на следствието.
 Ключовият проблем в съдебната система е, че тя изначално не разполага с присъщите и компетенции, за да може да си върши работата. Българският основен закон е един от малкото в Европа и по света, в който липсва определението за това кому принадлежи съдебната власт. В повечето европейски конституции съществува простичкото: „съдебната власт принадлежи на съдиите и на съдилищата“.
При отсъствието на такова определение наличието на прокуратурата вътре в съдебната власт е голям проблем. Поради нейните особености (единна и централизирана) нейната относителна тежест вътре в системата е много висока. От друга страна естеството на работа на прокуратурата по дефиниция я прави отворена към обществото, към институциите, към партиите и въобще към целия наш кипящ и преливащ политически живот. В допълнение и пак по дефиниция, прокуратурата работи в тясно взаимодействие с МВР, със специалните служби и други структури на изпълнителната власт. Всичко това я прави голямата пробойна, през която навлиза политическото влияние в съдебната система. 
Ако сумираме всичко дотук, можем да направим следните изводи:
1. За разделение на властите не можем да говорим (освен формалното декларираното). 
2. Въведени са тежки дисбаланси, които отварят възможности за широкомащабно и подмолно навлизане в чужда територия и практикуване на не/легална власт. Ще рече задкулисие. 
3. Поради горните причини са затворени подстъпите за гражданите към институциите. Ние често разбираме гражданския контрол твърде директно. Т.е. пропускаме гражданското представителство във властта. Защото какво друго, ако не интересите на обществото защитава, например един прокурор ? Какво друго, ако не контрол от името на гражданите упражнява съответната парламентарна комисия върху МВР и специалните служби ?
И така – дали Конституцията е следствие от липса на демократичен опит, или пък е резултат от добре обмислена имитация?  От верния отговор зависи как ще подходи днешното поколение – дали ще пристъпи към основен ремонт на Конституцията, или пък ще постави основите на съвсем нова.  Но освен верен, този отговор трябва да бъде честен. 
Авторът бе сред 39-те народни представители от СДС във ВНС, които не подписаха Конституцията на 12 юли 1991 г.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани