За военния музикант най-важни са дисциплината и професионалната подготовка, казва диригентът на Представителния духов оркестър на ВМС
– Г-н капитан трети ранг, много работа ли имате сега, в летния период?
– Да, именно през лятото е основната дейност на оркестъра. В този период са съсредоточени най-много събития, като се започне от военни церемонии, чествания – от национално и местно естество, празници, концерти. Така че от средата на април до края на септември оркестърът има най-много ангажименти в сравнение с другите месеци. Като цяло средногодишно изявите ни са около 150.
– Имате ли много участия в международни събития, по посрещане на чужди кораби и представители на други държави?
– Това е част от дейността на оркестъра. Става дума за посрещане на високопоставени гости като държавни глави, министър-председатели, чужди военни представители, началници на генерални щабове и т. н.
– А продължавате ли традицията оркестърът на ВМС да има концерти пред варненското гражданство?
– Имаме постоянно изяви. Основно през летния период. Не само във Варна, но и в цяла България оркестърът участва в различни ритуали и концерти. Така обслужваме цялото крайбрежие от Бургаска, Варненска област и Добрич.
– Само традиционните военни маршове ли съдържа репертоарът на оркестъра или го обогатявате и с други изпълнения?
– Репертоарът ни е традиционен. Церемониалният репертоар си е постоянен. Може да се каже, че всяка година и дори ежемесечно обогатяваме репертоара с нови музикални произведения, основно за концертната ни дейност.
– Включвате ли в допълнение към репертоара си от български произведения, също и чуждестранни песни, маршове, във връзка точно с посещения на чужди гости?
– За чужди гости – зависи. Ако е официална церемонията, ако е свързана с чуждестранна делегация или с високопоставено лице, изпълняваме химните на държавите, на които са представители тези лица.
– Тоест – оркестърът знае и може да изсвири всички химни на държавите от НАТО?
– Абсолютно всички химни свирим, нe само на страните от НАТО. Грубо казано, в репертоара на оркестъра това са около 150 химна. С възникването на нови държави в Европа през последните години разучихме и техните химни.
– Кой е най-трудният за разучаване и изпълнение химн?
– За трудни – не, няма такива. При нас оркестрантите са доста добре професионално подготвени, така че проблеми с нотния материал нямаме. Основно като по-големи творби са химнът на Бразилия, който е доста обемист, а също и химнът на Аржентина. Това са цели музикални произведения, може да се каже – като симфонична музика, увертюри.
– Обогатявате ли репертоара със, да речем, малко известни песни от българското бойно минало?
– Да. Миналата година открих няколко български военни марша, които не са изпълнявани досега. Двата ми бяха изпратени от Бургас по повод една годишнина. Това са два неизвестни досега марша, които са от музея в Бургас. И открих в едни стари архиви също два марша, които не са изпълнявани след 9 септември 1944 г. Това са „Въздушен флот“ и „Охрид“. Те са вероятно от периода 1941-44 г.
– Оркестърът разучи ли ги?
– Да, изпълняваме ги. Влязоха в репертоара.
– А как се приемат от публиката новите стари маршове?
– Честно казано – не по-различно от останалия репертоар. Макар и рядко, има някои, които обръщат внимание. Но това са по-скоро възрастни хора, докато за младото поколание е едно и също, честно казано.
– Но на концерта в „Арена Армеец“ за празника на Българската армия имаше и млади хора, които като че ли на вашия оркестър най-много ръкопляскаха. Тогава имахте и изпълнения заедно с мажоретен състав от Ботевград. Аплодисментите неочаквани ли бяха за вас?
– Не, не бяха неочаквани, защото миналата и по-миналата година ни посрещаха по същия начин при явяването ни на концерта в „Арена Армеец“ в София. Там при разговори с колеги, които са професионалисти, примерно тонрежисьора от Българската национална телевизия, беше споделено мнението, че оркестърът ни е много добър – и като звук, и като визия. От значение са както флотските униформи, така и изпълненията като цяло.
А участието на танцовия състав при нашите изпълнения стана съвсем случайно. Два-три дни преди концерта групата мажоретки от Ботевград пожела да участва с нас. Така и стана, което беше доста успешно и оригинално.
– Как попълвате състава на оркестъра с нови музиканти?
– Има определен ред. Министърът на отбраната обявява конкурс. Съответно се явяват кандидати, завършили през последните години. Това са основно хора с висше музикално образование от музикални академии, които постъпват при нас на служба.
– Преди 15-20 години в България имаше и средно сержантско училище…
– …Да, това беше военното музикално училище. То основно подготвяше кадри за военните оркестри – от 1975 г. до 2002 г., когато беше закрито.
-Ако направите сравнение на качеството на музикантите, които постъпват при вас сега, те добре ли са подготвени?
– Като цяло и тогава имаше кадри от средните музикални училища в страната. Паралелно всяка година идваха хора и от военното музикално училище, чиито випуски към края на съществуването му бяха по 15 души – все пак достатъчно, за да захранят военните оркестри. Сега е много трудно. Няма го военномузикалното училище, а в средните музикални училища има голям дефицит на хора, особено за духови музикални инструменти. Просто липсват деца, които се обучават там. Няма желаещи.
– Все пак при вас явяват ли се достатъчно кандидати?
– Явяват се, да. И то доста качествени, за разлика от оркестрите на други колеги, където има проблеми.
– Какво е нужно на военния музикант, за да има успешна кариера?
– Нужни са му преди всичко добра професионална подготовка и дисциплина. Те са взаимно свързани. Това важи дори за един обикновен оркестрант, който е ангажиран в симфоничен оркестър или в оперен състав. Там също дисциплината трябва да е абсолютно на ниво. Иначе няма да се получи този екип, какъвто е нашият оркестър. Така че най-важни са дисциплината и професионалната подготовка.
– Какво може да се направи, за да бъде дейността ви още по-успешна, какво бихте искали да постигнете?
– По принцип постоянно се стремим да се усъвършенстваме, да бъдем все по-добри и по-добри. Нищо повече няма от това да се работи, и то – постоянно, да поддържаме нивото на оркестъра.
– А какви са препоръките ви към публиката, каква култура трябва да има тя, за да възприема този специфичен вид музика – военната?
– Да, тази музика е по-скоро за определен кръг от хора. Препоръки нямаме. Така или иначе в репертоара се стараем да имаме всякакъв вид музикални произведения – от нашите, специфичните – бойни маршове, на които, така да се каже, сме проводник, и класическа музика, и съвременна поп и рокмузика, за да има за всички слушатели и зрители по нещо.
