Или няколко глътки от новата книга на Васил Риков „Подарък за избраницата“
В редакцията на в. „Българска армия” пристигна новата книга на Васил Риков „Подарък за избраницата“, сборник с разкази и новели. Това е неговата 18 (осемнадесета, забележете!) книга поред, като творческият му дебют се е състоял през недалечната 2007 г. Верен на предпазливия си скептицизъм към новите за мен имена в литературата, писана на български, подходих с недоверие към непознатия за мен, свръхпродуктивен автор.
От корицата научих, че Васил Риков е роден във Варна, днес живее и работи в Чехия като реставратор в строителния бранш. Или нещо подобно.
Още един лаик в прозата, комуто е тясна строителната площадка на собственото емигранстко битие, още един изкушен homo scribens, който вместо да си пие пилзена и да си гледа стенописите, е решил да издълбае върху мазилката на негостоприемния бункер на постмодернизма автографа на заобикалящото го злободневие. Това си помислих.
Донякъде бях прав в съмненията си. Или – не. Разбира се, Риков е далеч от майсторството и проникновенията на Хашек или Кундера (за Кафка не говорим въобще), но пък, доколкото личи от непринудения му, непретенциозен стил, той и не претендира да мери ръст със сянката на класиците. По-важното за него е да разказва, да претворява и отразява преживяното, с думи леки, лишени от претенция и станалата напоследък жизненоважна за непреходната белетристика висока метафоричност.
Героите му носят обикновени имена, които трудно се помнят след прочитането на разказа, те са строители, работници, по гоголевски дребни хора, живеещи с чувството за ощетеност, със съзнанието за излишност във все по-отчуждаващото се общество, които откриват краткото си щастие в обикновените радости на живота. Да, най-често в алкохола.
Проза без поза, както я нарича рецензентът Георги Майоров, без мащабно очертаване на запомнящи се характери, което, разбира се, не позволява и жанра на краткия разказ. Светът, който населяват героите на Васил Риков, понякога е предаден лаконично, само с щрих, с мазка на пестеливата четка, без описание на архитектурните шедьоври на Прага, което може би било интересно за читателя от гледната точка на един професионалист в бранша.
Ако ви се чете проза, писана с усмивка, без ирония или сатира, „Подарък за избраницата“ е вашата книга. Нещо като почивка от тежкото наливане с претенциозна литература, нещо като кутийка чешка бира, изпратена от непознат приятел, загрижен за читателския ти махмурлук.
