И така, продължаваме с том 30 от поредицатомисията по досиетата и темата „ПГУ – ДС и Варшавският пакт срещу НАТО”. Стигнахме до 1983 г. и информацията за създаване на Френските сили за бързо реагиране(СБР). Според разузнавателните данни тези сили ще имат в състава си 5 дивизии с обща численост 47 000 души. Едната дивизия e „аеромобилна”. Тази аеоромобилна дивизия се изгражда по идея на командващия СБР генерал Форе и ще има на разположение 90 хеликоптера за борба с танкове, 30 за поддръжка от въздуха и 80 транспортни. Времето за доизграждане на дивизията и привеждането й в бойна готовност е от 12 до 18 месеца. Според данните средствата за трите дивизии от СБР и за две трети от хеликоптерите по това време са вече усвоени, което предполага въвеждането им в действие. Хеликоптерите са френско-западногерманско производство.
(Продължава от миналия брой)
Предвижда се пълното комплектоване на СБР да завърши през 1984 г. Към момента, за който става дума, 2000 души от СБР вече са в пълна бойна готовност, като при това не се броят частите, които осигуряват договорите за френска военна помощ за някои държави в Африка. Новите СБР трябва да могат да изпълняват задачи, свързани с незабавна намеса в случай на кризисна ситуация в Европа и съвместни действия с войските на НАТО. СБР осигуряват и разгръщането на френската отбрана при случай.
Освен това те имат задачата
да нанесат удар
по втория ешелон на противника, както се нарича по това време „групата за оперативно маневриране“, според съветските военни структури. СБР се намесват и при необходимост в отвъдморските територии и в други точки на света, където Франция има интереси, както е случаят с операция „Манта“, осъществена по това време в Чад.
операция на френската армия
зад граница след войната в Алжир.
СБР обаче остава малкият проблем, големият проблем е прословутата РЯН или ВРЯН – ракетноядрено нападение или внезапно ракетноядрено нападение. Там се хвърлят много усилия и средства. 
През октомври 1983 г. всички резидентури докладват в Центъра за работата си по проблемите на РЯН. От получените съобщения – „пощи“ и „грами“, се вижда обаче, че „изпълнението на тази първостепенна задача в най-добрия случай, е в стадий на придобиване на източници, визуално наблюдение и работа с официални връзки“. Дори резидентурите, които разполагат все пак с някакви разузнавателни източници, не успяват да организират работата си според изискванията на новата обстановка.
Като обща слабост в тяхната дейност се отбелязва фактът, че те се съсредоточават преди всичко върху конкретни признаци и мероприятия, които са в обсега на наблюдението им. Не им се удава обаче да сглобят картината в контекста на международното положение и „глобалната политика на САЩ и НАТО“. Липсва анализ на получаваните сигнали, не се търсят причините и взаимовръзките между явленията, за които се изпраща информация. А проблемът с РЯН е жизненоважен. В страните от Варшавския пакт са убедени, че Рейгън води безогледно
агресивна политика
спрямо социалистическите страни.
В кратката оценка на дейността на резидентите и оперативните работници зад граница се посочва категорично, че те трябва да осъзнаят, че не става дума само за политическа конфронтация между двете системи, а за открито възприет от правителството на САЩ курс „за военна конфронтация и ликвидиране на завоеванията на социализма“, както и за налагане на „американската хегемония върху целия свят с военна сила.
Доказателство за тази политика е военната интервенция в Гренада, необявената война в Никарагуа, провокациите срещу Куба, действията на САЩ и техните съюзници в Близкия изток, започналото вече дислоциране на ракетите със среден радиус на действие в Европа и т. н. След оценката идва строгото нареждане към резидентите и оперативните работници „да вземат необходимите мерки и в съответствие с дадените вече указания да пристъпят към изпълнение на поставените задачи в пълен обем и с пълна мобилизация на силите“.
Разработени са и разузнавателните признаци, по които може да се разкрие подготовката за използване на ядрено оръжие.
Внезапно ракетноядрено нападение могат да извършат само носещите
денонощно бойно дежурство
стратегически и оперативно-тактически ядрени средства. При тях не е необходима предварителна подготовка, защото те са „винаги будни и в бойна готовност“. По това време САЩ и НАТО поддържат бойна готовност на 100 процента от междуконтиненталните балисти ракети(МБР), които могат за 5 до 15 минути да бъдат приведени в готовност за пуск, 70 процента от атомните ракетни подводни лодки (АРПЛ), които са готовност до 15 минути и 30 процента от стратегическите бомбардировачи, които са готови да излетят за 7 до 15 минути. Решението за използване на ядрено оръжие може да вземе само президентът на САЩ. Комитетът на началник-щабовете подготвя заповедта за 2 минути, за 1-2 минути тя се предава по пунктовете за управление на МБР и за още 4-5 минути се проверява нейната достоверност. По този начин за време от 7 до 9 минути може да се извърши пуск на дежурните МБР.
АРПЛ, които се намират на бойно патрулиране получават сигнал за пуск от 6 до 30 минути след решението. Пускът на ракетите им може да се извърши за 10-15 секунди след това.
Дежурните стратегически бомбардировачи може
да излетят 7 минути
след решението. За 2 минути те получават заповедта от КНЩ, за 1,5 минути екипажът заема местата си, а за 3 минути самолетът рулира и излита.
По това време в Европа има 180 ракети със среден радиус „Пършинг – 1А“. За 15-25 минути 45 от ракетните установки могат да бъдат приведени в готовност за пуск. В същото време 20 процента от самолетите – носители от тактическата авиация, могат да излетят за 15 минути.
Някои историци и до днес смятат, че през 1983 г. човечеството наистина е на ръба на ядрената война, съобщават от Дойче веле. Особено след като САЩ и НАТО започват разполагането на ракетите „Пършинг“ в Европа. Съветските военни и държавни ръководители действително са очаквали, че САЩ и НАТО готвят ядрена атака срещу СССР. Това ежедневно наслагва една много опасна параноя, която само благодарение бдителността на един съветски офицер не се превръща в реален ядрен конфликт. В същото време от ЩАЗИ информират съветските си съюзници, че САЩ и НАТО нямат никакво намерение да нападат, когото и да било, особено с ядрено оръжие. Това обаче не внася спокойствие в душите на престарелите съветски ръководители.
(Следва)
