Завършил е Военното училище във Велико Търново през 1993 г. със специалност „Пътно строителство и мостове“. И е разпределен като лейтенант в 7-и дивизионен инженерен батальон в с. Бояново. Там за 5 години заема последователно длъжностите командир на самостоятелен взвод, командир на разузнавателен взвод, командир на позиционна рота и началник на инженерна служба. За 5 години кариерното му развитие не е никак лошо. След това е преместен в Сливен в 1-ви диверсионно-разузнавателен полк за заместник началник-щаб по специалната подготовка на 1-ви батальон. И тази длъжност е добро постижение за младия офицер. Но след реорганизация длъжността му става военно-временна и той излиза в предизвестие…
Все пак службата му в армията продължава и е назначен в щаба на 7-а дивизия в Ямбол като помощник-началник на инженерна служба по фортификация и снабдяването с боеприпаси. Но дивизията е реорганизирана в 7-а мобилизационна база и капитан Валентин Въндев остава в нея като помощник-началник на група за съхранение на инженерна техника, боеприпаси и имущества. И отново настъпва реорганизация – капитанските длъжности са станали лейтенантски и офицерът изпада в несъответствие…
Явява се на комисия и е назначен в 76-а реактивна бригада в Кабиле – Ямбол, като старши помощник-началник на отделение за подготовка и използване на подразделенията в бригадата. Там е в продължение на 6 години. През това време отива на мисия в Косово като заместник старши национален офицер. Но бригадата е ликвидирана…
Назначен е през 2009 г. за командир на мостостроителна рота в 78-и инженерен батальон в Стара Загора и служи там до 2011 г. След това батальонът е реорганизиран в батальон за защита на силите към 2-ра Тунджанска механизирана бригада. И отново остава без място…
От 1 декември 2011 г. е в 91-ви инженерен батальон като командир на инженерна рота за вертикални конструкции. Следващата му длъжност е помощник-началник на отделение „Тактическо“, а от юли 2013 г. е началник на отделение „Разузнаване“. И си остава със звание „капитан“.
Приема всички тези назначения и премествания с усмивка. Къде му е било най-трудно? Определя като най-тежки 5-те години в с. Бояново, където е бил разпределен след завършването на Военното училище – общо 10 години за един млад човек в сурово обучение и служба на…село. Имал е желание да се развива в кариерата, да учи в академия, но не е успял. Дали само преместванията от формирование във формирование и от гарнизон на гарнизон са причините за това? А като допълнение към тях – предизвестията и изпадането в несъответствия? Капитанът сега е намерил своето място в 91-ви батальон и се е отдал на заеманата длъжност. И още не си прави равносметка за изминалите години. Защото офицерската му служба продължава.
