Най-важна за шофьора е концентрацията, да се е наспал, да е бодър. Това е съветът към всички хора зад волана на старши сержант Емил Занев. Той е командир на ремонтно отделение в транспортно-ремонтен взвод в обслужващата рота на бригада „Логистика“. Има над 600 000 километра, навъртени със служебни автомобили, плюс стотици хиляди – с личния си автомобил. И опитът му показва едно: „За шофьора най-важна е концентрация и да не кара пил, защото може да направи беля и плюс това ще го уволнят“.
Повече от 20 години е в строя на армията. А книжка има още преди това. Изкарва наборната си служба в обслужващия батальон на 4-и километър в София като шофьор. От 1996 г. постъпва като кадрови войник. Първоначалто е в комендантството в МО-2, а от 2000 г. – във вещеви склад в „Младост“. След това постъпва в Командването на материално-техническото осигуряване, а после – в бригада „Логистика“. Предимно е на длъжност шофьор.
Сега, освен другите си задължения, ръководи и контролно-пропускателния пункт на бригадата. Сутрин той и колегите му пускат колите и бусовете за движение по определените маршрути. Разбира се, след кратък технически преглед. Компромиси правим понякога само за крушки, но иначе, примерно за проблеми по ходовата част – никога, в никакъв случай, категоричен е старши сержантът. След тези свои задължения, сам сяда на волана и тръгва да вози командирите от бригадата.
Досега няма сериозни нарушения или произшествия. Само дребни неща, драскотини, споделя старши сержантът.
В София движението е ужас, препоръчвам на хората търпение и железни нерви, да се движат, без да си свиркат с клаксоните, защото нали виждате – хората са изнервени и дори излизат да се бият с бухалки, казва той.
С колегите му правят и дребни поправки по колите, както и обичайното обслужване на техниката – смяна на масло, накладки. Имаме и сключен договор със сервиз и понякога, за по-сериозни ремонти, отиваме там, обяснява старши сержант Занев.
Семеен е от 18 години, с две деца. Големият му син е в 9-и клас, а малкият – в 4-и. Имам прекрасна съпруга и прекрасни дечица, споделя с гордост. А дали синовете му ще тръгнат по неговия път на военнослужещ? Казал съм им – каквото си изберат – това да учат, ние с майка им ще помагаме, отговаря с усмивка.
В почивните дни семейството обикновено отива до селото на родителите на старши сержанта, където всички релаксират с домашна работа и разходки сред природата. За да „се заредят“ със сили за делника, който в София изисква много концентрация, търпение и точни действия. Не само от шофьорите.
