Студената война се върна в спорта. Или по-точно тя избухна с нова сила четвърт век, след като ,уж, бе прекратена. Но ако бъдем откровени, тя просто никога не е преставала.
Силно се съмнявам, че точно в този момент на световна политическа нестабилност МОК ще отстрани всички руски спортисти от игрите на ХХХI олимпиада в Рио. По ред причини, предимно геополитически и най-вече икономически. Разкритията за масирано държавно участие в допингирането на руските спортисти обаче не е изненада. Особено за нас, които бяхме свидетели на подобно деяние преди 1989 година.
Нима обаче е по-различно на Запад? Или пък в Китай? Не, естествено. Това, че там официално не държавата, а големите спонсори и фармацефтични компании финансират т.нар. „възстановяване“ не оневинява участниците в процесите и съответните олимпийски комитети. Битката с допинга отдавна е загубена. В тази игра печели този, които има крачка преднина в разработването на методики и препарати. Или пък просто има съответното влияние, където трябва, за да не бъде определян неговият „зоб“ за допинг. Поне до следващата олимпиада.
Нищо ново. Така бе преди 25 години, така е и сега. Вероятно и ще продължи да бъде. Този бизнес е за милиарди, а политическите намеси единствено определят посоките на паричните потоци.
Атлетите пък са просто пешки в голямата игра.
