Поредна седмица в европейски държави умират хора, застреляни или заклани от тийнейджъри (стр. 20). Извършителите са родени тук, но са деца на мигранти.
По повода се изприказва какво ли не. Анализатори предрекоха че така ще е още години напред, като нарекоха случилото се във Франция и в Германия новото лице на тероризма, осъществявано от вълци-единаци. На Запад редовно си посипват главата със сол, обвинявайки обществата, че нищо не са направили за интегрирането на тези деца. Мненията се лашкат от призиви за строги антитерористични закони и въвеждане на гривни, до раздаване на обвинения в некомпетентност на властите и жалостиви и безпринципни опити за помощ. У нас всичко това минава под шапката на традиционния русофило-русофобски спор.
Само че освен общества тези деца си имат семейства и духовни водачи. Макар мюсюлманските общности в Европа винаги досега да са осъждали атаките на радикални ислямисти, още не сме видели те да предприемат нещо. Отговорност за изграждането на един човек носи неговото семейство, както и общността, с която е културно свързан. Къде са бащите на тези гимназисти? С какво по-важно се занимават имамите в техните джамии? Време е вторите да предприемат нещо, с което да покажат, че държат на държавите, които са избрали да обитават.
