Продължаваме разговора от миналия брой с генерал-майор о. р. Съби Събев, председател на СОР „Атлантик”, по актуални проблеми на сигурността в контекста на Срещата на върха на НАТО във Варшава.
– Господин генерал-майор, как стои въпросът с укрепването на сигурността в Черно море?
– Що се отнася до въпроса за укрепването на сигурността в Черно море, той не получи очаквания отговор на Срещата на върха на НАТО във Варшава. Прието беше принципно решение за засилване на морското и въздушното присъствие в Черно море, но конкретният формат на това присъствие остана да се решава на Срещата на министрите на отбраната от НАТО през октомври тази година.
Лансираха се различни опции, като най-голяма популярност придоби така наречената „флотилия“, предложена от Румъния, макар че това не се оказа точно така. На практика Румъния предложи създаването на една морска оперативна група, която по-често да се събира за учения в Черно море. В тази посока има редица предложения и от международни експерти от НАТО, тъй като според тях средата за сигурност в Черноморския регион продължава да се влошава, като се задълбочава и военното доминиране на Русия в региона.
Аз неведнъж съм изразявал мнението, че Русия наистина доминира в Черно море, особено с последното решение за развръщане на един зенитно-ракетен полк със ЗРК С-400. Към тях трябва да се прибавят и бреговите и морско базираните далекобойни крилати ракети. Съгласно руската Модернизационна програма на Черноморския флот той ще получи шест нови подводници и шест нови фрегати, известен брой малки ракетни кораби и т. н. По този начин се създава един много неприемлив баланс в Черно море.
– Какви са възможностите за постигане на един по-подходящ за сигурността на региона баланс?
– Има възможност да се вземе решение Турция да бъде поканена да предислоцира част от военноморските си сили, които са в Егейско море, в базите, с които тя разполага по южните брегове на Черно море. Възможно е, разбира се, и създаването на една постоянна оперативна група в Черно море, от кораби не само от черноморски държави, членки на НАТО, но и от кораби на други държави като САЩ, Германия, Великобритания и Италия. Остават открити много варианти, включително и като отговор на ракетния потенциал, който създава Руската федерация в собствената си акватория в Черно море, и най-вече на полуостров Крим. Това означава от страна на НАТО да се разположат по същия начин ракетни средства с морско базиране, а би могло евентуално и с брегово базиране – примерно в Румъния и България. Ако се прецени така, разбира се, на срещата през октомври. Тогава ще се направят координации, оценки и така нататък. В крайна сметка трябва да се избистрят възможностите, които да бъдат предложени за решения.
Има предложения също така и за поставяне на националните флагове на черноморските държави на кораби на НАТО с по-мощен потенциал. Това, разбира се, изисква намирането на съответните международни правни решения. С една дума, има какво да очакваме и от срещата през октомври.
– Какви са възможностите за усилване на въздушното присъствие?
– Възможно е, например, въздушното присъствие да се осъществи на базата на една ротационно организирана ескадрила, разположена в България или Румъния. Но това също предстои да се решава. Разбира се, друго важно решение, което беше взето във Варшава (ако трябва да се върнем за малко отново към Срещата на върха), е, че НАТО ще продължи борбата с тероризма, включително и срещу „Ислямска държава“. Взе се решение за привличане на разузнавателни самолети АУАКС на Алианса, които от турска територия да наблюдават ситуацията на терен в Сирия. Реши се и да продължи присъствието на НАТО в Афганистан и обучението на афганистанските сили за сигурност, както и тяхното финансиране до 2020 г. По същия начин се взе решение и за Косово.
Разгледаха се форматите на партньорството и беше препотвърдена политиката на партньорство на Алианса, както и за разширяването на кръга от партньорски държави. Препотвърдена беше и политиката на отворени врати, макар че официалното приемане на Черна гора не можа да се състои поради това, че ратификационните документи още не са гласувани от всички страни членки. България беше една от първите държави членки, която ратифицира споразумението между Черна гора и НАТО.
Много е важно да се отбележи и твърдата и непоколебима подкрепа за Украйна от страна на НАТО. Разширеният пакет от мерки за подпомагане на Украйна в сектора за сигурност и отбрана, който по-нататък ще продължи да се развива, също е от важно значение.
Съществено е да се отбележи, че НАТО на тази среща, макар че нямаше конкретно взето решение, протегна ръка за продължаване на диалога с Русия. И много ясно беше декларирано, че НАТО не търси конфронтация с Русия. Но беше ясно подчертано, че Алиансът никога няма да приеме реалности като анексията на Крим и намесата във вътрешните работи на Украйна, както и на Южна Осетия и Абхазия, отцепени територии, които също няма да бъдат признати, както и проблемът с Приднестровието. НАТО призова за придържане към международните правни норми и към рамката на колективната система за сигурност, която беше създадена след края на Студената война.
– След Варшава имаше среща във формата Русия – НАТО, какво стана там?
– Този формат се проведе малко след Срещата на върха на ниво посланици, но за съжаление позициите останаха диаметрално противоположни. Нямаше сближаване на позиции, макар че бяха разгледани някои мерки за авиационната безопасност на Балтийско море. Всички тези решения и някои нови инициативи, които НАТО предложи, непременно ще доведат до укрепване на организацията. Беше показана сплотеност и солидарност в организацията, както се очакваше. Нямаше разделения между страните членки по различните въпроси.
– Евроатлантическата, а тя предпоставя и европейската перспектива, е много мотивираща за страните от Западните Балкани. Тази перспектива е колкото важна за тези страни, толкова и за бъдещето на НАТО и ЕС. Срещата във Варшава продължи ли Политиката на отворени врати на НАТО?
– Нито НАТО, нито Европейският съюз са лишавали тези страни от перспектива за членство. Както виждате и на Сърбия беше предложено членство в ЕС, но на този етап няма индикации, че тази страна сериозно желае да влезе в организацията. Вратите са отворени пред всички. Например, ако се реши въпросът за името на Македония, тя много бързо ще бъде поканена за членство в НАТО. Към това се стреми и Босна и Херцеговина. Тя започва да развива партньорство с НАТО. Сърбия също си партнира с Алианса.
В близките десетина години аз очаквам по-сериозен напредък в това отношение, що се отнася до политическите критерии, а също и военните. Разбира се, Босна и Херцеговина не е съвсем единна и консолидирана държава. Там все още има сепаратистки тенденции, които за съжаление работят против изпълнението на политическите критерии за членство. Така че опциите за страните от Западните Балкани са отворени от НАТО.
И в комюникето след Срещата във Варшава, което е от 139 точки, беше отбелязано, че такова бъдеще се предлага на тези държави, включително и на Косово. Че подкрепата за Косово продължава, поощрява се също така и диалогът между Сърбия и Косово. Политическите критерии например изискват нито една държава кандидатка да няма нерешени териториални претенции към съседна държава. Това е един от важните критерии.
Аз очаквам към 2025 г. всички държави от Западните Балкани да бъдат членки или на НАТО, или на ЕС, или и на двете организации.
– В последно време много се дискутира въпросът за връщането на наборната служба в армията. Комисията по отбрана в парламента го отхвърли, но дебатът в Народното събрание продължава. Какво е личното Ви мнение?
– Този въпрос са ми го задавали много пъти, но аз винаги отговарям, че това не е адекватна опция в съвременната среда за сигурност, както и по отношение на изискванията за развитието на въоръжените сили.
Наборната армия няма да даде нови способности на България. Тези млади хора, които ще обучаваме за около шест месеца, ще придобият някаква начална военна подготовка и ще излязат от армията, а на тяхно място ще дойдат други. Ще създаваме полуобучен запасен контингент, който за да може да участва в съвременни операции, да не говорим за съвременна война, ще трябва да получи много по-солидна подготовка. А такава подготовка, на този етап, може да я даде само професионалната армия, защото един професионален войник се подготвя с години.
Всъщност темата е много обширна и изисква специално внимание.
