Пътешествие на ръка разстояние. С повод. Превърнал се впоследствие в една от брънките на българската футболна история. След победата на България тук за Балканската купа и последвалите успехи на ЦДНА и „Лудогорец“ над „Партизан“ десетилетия по-късно. Нямам никакво намерение да възвеличавам проект като този на „Лудогорец“, но ще кажа за сетен път, че въпреки иностранците в изпълнение реализацията му откъм сиви клетки е чисто българска.
Естествено е да ви говоря за преживяванията около победата на разградчани над бившия европейски и световен шампион на клубно ниво „Цървена звезда“. Статистиката и репортаж от мача можете да видите на последната страница в този брой. Като всъщност тя вече е до болка известна и днес, когато държите вестник „Българска армия“, нейде в Швейцария ще се тегли жребият, който ще определи следващия съперник на българските шампиони за последното препятствие в лигата на богатите.
Това обаче са подробности. Да сте ходили наскоро в града, разпростиращ се по бреговете на реките Сава и Дунав? По-скоро мнозина прелитат транзитно. За предпочитане през старата, позната от десетилетия магистрала, деляща Белград условно на две. Най-вече за преминаващите. Далечната страна от реките е за по-заможните белградчани. На един хълм, където все още се намира къщата на Тито, но вече наоколо може да видите далеч по-луксозни хасиенди. Става въпрос за квартала „Дедине“. Нещо като Бояна или Драгалевци. Ала… нямащ нищо общо със софийските си събратя. Поне визуално и по привидното спокойствие. Единствената прилика е умерен архитектурен лукс и скъпарски автомобили. Ала возилата за стотици хилядарки в евро определено не се срещат наоколо толкова често. А дори и тук можете да наемете стая в страхотен малък хотел на повече от прилични цени. С далеч по-високо качество на услугите и удобства, отколкото в българската столица. Че дори и храната в този рай на сръбския лукс е по-евтина. Да, има високи зидове, може и куче да пролае. Мутри на озверели охранители с изцъклен поглед обаче няма да ви спрат. Дори клошарите, които се примъкват в единствената изоставена къща наоколо, изглеждат странно притеснени. Всичко това на първо четене, естествено.
Този път нямаме време за
Стария град
Транзит с автомобила и снимки набързо. Определено Белград си остава една отлична и напълно достъпна за нашенците туристическа дестинация. Има какво да се види, има и къде да се пие. По кафаните край Сава нещата са повече от сериозни. За качеството на храната ще ви разкажа малко по-долу. Иначе Белград е жив и както винаги по-европейски от поне дузина известни дестинации на Стария континент.
В суматохата около мача и липсата на време се ограничаваме в близките до Сава квартали. Очевидно в ден вторник има доста свободни от професионални задължения белградчани. В моловете се намират всички познати от нашенските подобни шопингмастодонти, но има и западни марки, които дори и не искат да чуят за инвазия отвъд Калотина. Това не прави моловете по-различни, само разнообразието от парцалки е по-голямо. Наоколо е смесица от Титови жилищни блокове, нови кооперации, а от другата страна на голям булевард се шири огромен парцел… с цигански бараки. Познато ли ви е?
За капак и сведения на хората от „Световния търговски център Илиянци“ в белградския квартал край Сава има огромен китайски мол. Ама огромен и пълен с джундурийте от поне три тържища, като това до столичния стадион „Локомотив“. Местните обаче не са толкова много възбудени от азиатската евтиния.
Сигурно се питате за какво ви разправям тези битовизми. Заради храната. Нищо че нямам нищо общо с Джеми Оливър. По съветите на местен таксиджия с вид на тарикат от софийския квартал „Люлин“ попадаме на кръстовище, в близост до панелките, застроено с т.н. временни постройки. Спираме в първата, която всъщност е месарница. Манифестация от хора по обед. Уловката е, че отпред има голяма покрита скара и всичко, което си поръчаш в месарницата, може до половин час да се превърне във вкусно блюдо. Сравнено с българските стандарти за… без пари. Ала с невероятен вкус и качество. Кеф ти плескавици, кебапчета, вешавици… и всичко от месо. Истинско. Това е истинска сръбска скара. Няма Миро, няма Иро! Наоколо може да гарнирате с бира или пък далеч по-приемливи като цена зеленчуци и плодове. И на място, което удивително наподобява на стария триъгълник в Модерно предградие. От време оно.
Да се върнем към същината. Стадион
„Райко Митич“
или известен на цял свят с името „Мала Маракана“ е сериозна футболна забележителност. От последното ми идване тук съм запомнил, че в никакъв случай не трябва да се снима разположената срещу централната трибуна къща на убития преди години тартор на футболна агитка и подземен бос Аркан, където сега живее половинката му Цеца Величкович. Да, онази певачка, която все още се вясва из софийските локали, за да радва с баладите си страдащи за 90-те години родни притежатели на повече от необходимите за нормален живот парични средства.
Сега обаче наоколо е разкопано, а и преди реванша с „Лудогорец“ никой дори и не иска да снима странната архитектурна издънка на няколко ката, опасана с безброй камери.
Иначе стадионът все още има величествен вид. Пуснат е в експлоатация през 1963 година и е бил тогава с капацитет повече от 110 000 зрители. Към днешна дата е наполовина. Въпреки ремонтите си личи, че духът на Титовото време не е отминал. Да не говорим, че футболистите идват все още през прословутите тунели под северната трибуна с крайните ултраси на „Цървена звезда“. „Остроумно“ решение от едни отминали преди половин век времена. Сега този стадион не би трябвало да получи и нулева оценка от УЕФА. Ама получава и ще получава. Иначе в барчето за журналисти напориста лелка ми сипа нескафе с вода от бойлер и, за да се предпази от прострелния ответен поглед, направи опит за шега, че това е бонус към бъдещата лудогорска загуба. Срещу нов свиреп български взор и следва още един бонус – чаша чешмяна вода, хладилникът бил заключен … Но шегите по адрес на българския футбол не секваха. Само дето тази каносана дама не я видях след мача.
И понеже си говорим за след мача, то може би „случайно“ длъжностните лица пратиха българската група да търси футболистите на „Лудогорец“ там, където в този момент излизаха крайните фенове на „Звезда“. Тогава ни се размина само с „бугарски п…“ и само, защото наоколо бяха разположени части на сръбската жандармерия. А тези полицаи, екипирани като робокопи, очевидно всяват респект в Сърбия. И ексцесиите се разминаха.
Колкото до атмосферата, то идете на „Мала Маракана“ да гледате мач. Струва си, при положение, че обичате истински футбол. Пък и Белград си го бива. Казах ви го.
Проблем към днешна дата може да се окаже прибирането или излизането от родината. В моя случай три часа и половина на сърбо-българската граница. Честито. И това при работещи гишета в двете митници с пълна сила.
фото: Росен Йорданов
