Старшият експерт Красимира Стоева от 24-а авиобаза е автор на първия български интерактивен роман
През миналата година почти едновременно излязоха три нейни книги – „Лабиринт с разноцветни конци“ (ръкописът печели наградата за роман в конкурса „Фантастика през 100 очи“ през 2010 г.), „Седемте живота на Мая (първият интерактивен роман от български автор) и „Смъртта е оправдание за всичко“(романът печели конкурс на Министерството на културата). Преди това, през 2008 г. е издала сборника с фантастични разкази „Снежните пясъци на Хира“ и през 2009 г. – романа за проблемите на жените, които страдат от анорексия и булимия „Уроци по грим и горчив шоколад“.
Има и публикации в
съвместни издания
– в антологията „Знойни хоризонти“, сборника „Бялата градина“, годишника „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“, юбилейното издание „40 години клуб за фантастично изкуство Тера Фантазия“, сборника „Таласъмия 2008 – 2009“ (българска митологична фантастика) и електронния сборник с фантастични разкази „За спасяването на света“. Печелила е и множество награди.
И след всичко това, като много други автори, спокойно може да каже, че писането е нейната дарба, нейното призвание, нейният живот и какво ли още не. А Красимира Стоева определя романите и публикациите си като… хоби. Все едно, така, между другото. Родена е и живее в Пловдив. Завършила е бакалавърска степен по социология и магистратура „Бизнес комуникации и връзки с обществеността“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Има и специализация по журналистика. От началото на 2010 г. работи като старши експерт в служба „Административно-правно осигуряване и връзки с обществеността“ в 24-а авиационна база – Крумово.
Интересува се, освен от литература, и от фотография, и поддържа блог за пътешествия „Албумът на Краси“.
В авиобазата тя изпълнява задълженията си по
връзки с обществеността
и всъщност работи по своята специалност от университета. Поддържа контакти с журналисти, представители на общинските власти и на различни институции. Още отсега е поела задачи по отбелязването на 55-годишнината на 24-а авиобаза. Заявява, че ще има изненади и се надява да стане един голям празник
Много съм щастлива, че имам тази възможност, тази работа, особено в наши дни, когато е много трудно за млади хора. Не бих казала, че имам някакви проблеми. Напротив, много съм доволна, че успявам да се реализирам в областта за която съм учила и в която се чувствам уверена, споделя Красимира Стоева. И в авиобазата се занимава с писане на материали, макар те да не могат да се нарекат напълно творчески. Уверена е, че задълженията в авиобазата й помагат за нейното професионално развитие.
Откога е започнала да пише? В ученическите й години се е увличала по фантастиката и тя е била предпочитаната литература, която е четяла. Затова и първата й книга е сборникът с фантастични разкази „Снежните пясъци на Хира“. След това е тръгнала да
експериментира в различни жанрове
Втората ми книга е свързана с проблемите на момичетата, които страдат от анорексия и булимия, тъй като в университета правих разработка по темата и сериозно се интересувах от този въпрос, отбелязва младата авторка.
Така че творбите, които пише, са много различни и като теми, и като стил. Например, книгата й „Лабиринт от разноцветни конци“ е отчасти фантастика. Но според нея, по-скоро е като пародия на жанровете. Защото осмива клишетата, които са в основни жанрове като криминалните романи, латиноамериканските сапунени сериали и някои фантастични произведения. Тази книга е разчупена и е нестандартна. Редакторът й Митко Новков даже я определя като „свободен“ роман, защото е трудно да се квалифицира жанрово.
А „Седемте живота на Мая“ се явява първият интерактивен роман от български автор. Издаден е от сдружение „Книги и игри“, което в момента се опитва да възроди
интерактивната литература
т.е. книгите игри. Само че моята книга е книга игра за възрастни. Това е интересното при нея. И затова по-скоро е интерактивен роман. В нея става въпрос за едно момиче и различните начини, по които може да се развие нейният живот. И затова се казва „Седемте живота на Мая“. Защото на определени места читателят отговаря на някакъв въпрос и оттам действието се разклонява. Героинята може да премине през различни събития и романът да завърши по седем различни начина, обяснява Красимира Стоева.
Тази идея й се вижда като перспективна и самата тя се е забавлявала много, докато е писала книгата. Примерно, от това как читателят отговаря на въпросите, е възможно в единия край героинята да има дете и то да е от петима различни мъже според нейните житейски избори. Това е било също един експеримент. Обича да експериментира в нещата, които пише, и затова те се получават толкова различни.
Ще издава ли скоро нова книга? Красимира отговаря, че пише едновременно няколко произведения и понякога не може да ги завърши, защото се променят интересите й.
Предпочита дългите форми. Първата й книга е с разкази, но те пак са дълги. Признава, че кратките разкази не й се получават толкова добре. Затова и пише романи, но се съмнява дали някои от тях ще успее да ги завърши.
Другият проблем, с който се сблъсквам, като по-млад и по-неизвестен автор, е да намеря издател, особено когато става въпрос за жанрови книги, които са фантастика, криминални или любовни романи. Това е така, защото пазарът е залят от чужди автори на тези тематики и част от издателите не ги смятат за достатъчно сериозни. Дори и да имаш готов текст, винаги е трудно да предвидиш дали той ще види бял свят и кога точно, разсъждава Красимира Стоева. Е, може и да си плати за отпечатването, но досега е предпочитала книгите й да бъдат отличавани от издателства. Примерно, „Лабиринт с разноцветни конци“ е спечелил награда за фантастичен роман през 2010 г. И е излязъл 5 години по-късно, защото е с неопределен жанр и официално минава за фантастика, а пък у нас това не се смята за особено печелившо при положение, че има толкова много чуждестранна фантастика.
Как съчетава работата с писането? Донякъде се смесват нещата, но в работата ми писането е по-журналистическо. Не бих казала, че едното ми пречи на другото, или пък че ми помага. Приемам ги като две различни области. И писането ми е в свободното време, но трудно се получава, откровена е Красимира. Би искала отново да напише нещо в интерактивния жанр, тъй като й дава голяма възможност за въображението. В една обикновена книга читателят стига до един край и историята приключва. Докато в интерактивната литература има един вид паралелни реалности, в които на едни и същи герои се случват различни събития. А това дава и много голяма свобода на писателя, тъй като не е необходимо да се измисля един край за историята. А си мисли, ако беше станало еди-какво си, какво би се случило по-нататък. Ако пък е друго, какво би станало тогава. Този жанр й дава свобода. Читателят може да иска, примерно, героят да не загине или някой от краищата да бъде по-необичаен. В друг тип литература това не може да се направи. И Красимира Стоева отново би написала подобна книга като „Седемте живота на Мая“.
Има ли любими автори? Чета разнотипна литература. Изключително много харесвам разказите на Робърт Шекли. Той е любимият ми автор фантаст. Той е човекът, на когото много се възхищавам, но не бих казала, че се уча от него, защото е майстор на късите форми. Ценя, когато други могат в няколко страници да съберат оригинална идея, изненадващ обрат и някакви ярки събития, истински се възхищава Красимира. Чела е много криминална литература – Агата Кристи, Артър Конан Дойл, ужаси – Стивън Кинг, а в последно време и доста исторически романи както от български, така и от чуждестранни автори. Следи и съвременната българска литература, защото й помага да се ориентира в това, какво в момента се пише и какво вълнува хората. И е на мнение, че наистина в последно време има интересни български книги.
Дали може да напише книга за сегашната армейска действителност? Опитвам се да не смесвам работата си с писането. Може би, завършва с усмивка, ще дойде време когато впечатленията ми ще улегнат и тогава ще си пиша спомените.
