На 9 август 1974 г. Ричард Никсън, 37-ят президент на Съединените щати, подава оставка. Това е първият и единствен засега случай в американската история – държавен глава да се оттегли от поста си. Алтернативата обаче е била още по-лоша – Никсън да бъде отстранен в резултат на импийчмънт и да стане вторият президент, изгонен от Белия дом по този унизителен начин, след Андрю Джонсън.
Оставката на Никсън, или „Трики Дики”, както подигравателно го наричат сънародниците му, е в най-големия скандал в американската политика – т.нар. афера „Уотъргейт”,
Предисторията
През октомври 1972 г. вестник „Вашингтон Поуст“ изнася информация, че ФБР е установило, че сътрудници на Никсън са шпионирали и саботирали множество кандидати за президент на Демократическата партия като част от операция, която по–късно става известна като аферата Уотъргейт. Хотелският комплекс „Уотъргейт” се намира на около една миля от Белия дом.
В ранните часове на 17 юни 1972 г. петима мъже правят опит да проникнат в централата на Демократическата партия в хотелския комплекс „Уотъргейт” във Вашингтон, където се помещават и много канцеларии.
Те са арестувани и се оказва, че са бивши служители на ЦРУ и са влезли в сградата, преоблечени като екип от водопроводчици, дошли да запушат някакви течове.
Случайното разкриване на незаконното проникване в офис сградата на комплекса „Уотъргейт” от мнимите водопроводчици предизвиква огромен скандал, защото се оказва само една от множество подобни акции с цел дискредитиране на политически опоненти. Скандалът разкрива наличието на специално звено в структурата на Белия дом, което се занимава с „мръсните задачи”, списъците с врагове, „водопроводна част”, която да се „справя с течовете” и таен фонд за финансиране на това звено, като в него са замесени административни кадри на високо ниво.
Връзката между скандала с взлома и набирането на средства за предизборната кампания на президента е раздухана от пресата, чиито разследвания наливат масло в огъня и водят до силни политически трусове.
С помощта на анонимен информатор с прякор „Дълбокото гърло” журналистите от „Уошингтън поуст“ – Боб Удуърд и Карл Бърнстайн разкриват, че по време на кандидатпрезидентската кампания републиканците са подслушвали предизборния щаб на демократите и че Белият дом и министерството на правосъдието са били осведомени за незаконното проникване в „Уотъргейт” и за опитите да се потули скандалът.
За разследването си журналистите получават награда „Пулицър”, а днес терминът „Уотъргейт” символизира злоупотребата с власт. Няколко години по-късно Холивуд екранизира историята под името „Цялото президентско войнство”. Режисьор на филма е Алън Пакула, а главните роли – на репортерите от „Поуст” – изпълняват Дъстин Хофман и Робърт Редфорд.
„Уотъргейт” – това бяха петте войни, които Никсън води – срещу антивоенното движение, срещу медиите, срещу демократите, срещу правосъдието и срещу историята, пишат години покъсно Удуърт и Бърнстейн. И заключават, че „Единственият президент на САЩ, подал оставка, се оказа доста по-лош, отколкото си мислехме”.
Оставка или импийчмънт
Разбира се, Никсън отрича участието на администрацията му в „Уотъргейт” Постепенно обаче на бял излиза „списък с враговете на президента“, „мръсни трикове“. „Уотъргейт” разкрива корупцията, незаконните действия и лъжите на администрацията на Никсън. Обществено достояние става фактът, че представители на щаба на кандидата за президент и действащ към същия период президент на САЩ Ричард Никсън се опитват да монтират подслушвателно устройство в щабквартирата на Демократическата партия в хотел „Уотъргейт” във Вашингтон.
Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята на Никсън за поръчването на незаконните операции излиза на светлината на прожекторите на пресата, съда и разследванията на Конгреса. Никсън е избягвал плащането на данъци, приемал е незаконни дарения за кампанията, използвал е държавните агенции за оказване на натиск на политическите си врагове, нареждал е подслушвания и незаконни прониквания. Вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка през октомври 1973 г., понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите „Аз не съм измамник“. Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите.
Никсън губи подкрепата на собствената си партия, както и на обществото особено след т.нар. „Клане в събота вечер“ на 20 октомври 1973 г., когато заповядва Арчибалд Кокс, специалния прокурор в разследването да бъде уволнен, като уволнява и няколко негови съветници, които не са съгласни с това решение.
На 9 май 1974 г. правната комисия на Конгреса започва формални и публични слушания по скандала „Уотъргейт”. На 17 май 1973 г. започва телевизионното излъчване на изслушванията в Сената, което продължава до 7 август с. г., като аудиторията на предаванията достига 85% от населението с ТВ приемници. По този начин скандалът добива национални измерения и Никсън поняся огромни политически загуби.По време на разследването става ясно, че Белият дом е оборудван със система за подслушване, която записва всяка дума, изречена в Овалния кабинет. Това откритие дава на случая Уотъргейт съвсем нова насока. Сенатът изисква касетите със записите, тъй като те могат да разкрият важна информация за ключови срещи на президента. Никсън обаче отказва да ги предостави. Следва ескалиране на напрежението в адмнистрацията, уволнения на ключови служители и протести от страна на гражданите. В крайна сметка президентът се съгласява да предостави редактирана версия на записите, в която е изрязана информация, касаеща държавната сигурност. Положението се влошава, когато се оказва, че големи части от записите за изтрити „по погрешка” от секретарката на Никсън.
На 27 юли 1974 г. Конгресът на САЩ открива процедура по импийчмънт на избрания за втори мандат президент Ричард Никсън.
Въпреки неговите опити, един от аудио записите, известен като „димящия пистолет“ става публичен на 5 август 1974 г. и в него се чува, че Никсън дава нареждане да се дадат пари на един от крадците, заловени в Уотъргейт. Изправен пред загубата на политическата подкрепа и сигурният импийчмънт от Камарата на представителите и осъждане от Сената, Никсън подава оставка на 9 август 1974 година, след като се обръща към нацията по телевизията предишната вечер. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди, че е направил грешни преценки
Амнистията
На 8 септември 1974 г. следва обща амнистия от президента Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория мандат на Никсън. Това слага екрай на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е „услуга за услуга“ заради оставката му. Тази „размяна“ на услуги не е доказана, но амнистията наврежда на Форд политически и е една от основните причини за загубата му на изборите през 1976 г. от Джими Картър.
Една от най-дълго и строго пазените тайни в журналистиката – самоличността на тайния източник с прозвище „Дълбокото гърло“, помогнал да бъде свален президентът Никсън чрез аферата “Уотъргейт”, бе разкрита през 2005 г.
Бившият заместник-директор на ФБР Марк Фелт съобщи, че той е бил източникът, подал информацията за скандала на двама репортери от вестник Вашингтон Поуст.
Прозвището “Дълбокото гърло”, взето от заглавието на знаменит на времето порнографски филм, бе дадено на анонимния източник заради неговата силна привързаност към уискито.
Фелт е бил №2 в йерархията на ФБР в началото на 1970-те години. Информацията, която той е предоставил на репортерите Боб Уудуърд и Карл Бернстейн им помага да подготвят много от публикациите, довели до оставката на Никсън. Уудуърд и Бърнстейн използваха “Дълбокото гърло” основно за потвърждение на информация или за запълване на празноти от информацията на други източници. Той също така им е помогнал да се насочат в правилната посока и им подавал наставления.
Внукът на Фелт Ник Джонс заяви: „Семейството ни смята, че моят дядо Марк Фелт Старши е голям американски герой, изпълнил и надхвърлил повелята на дълга с голям личен риск, за да спаси страната си от голяма несправедливост. Ние искрено се надяваме, че страната ще погледне на него по същия начин.“