Измина точно седмица от откриването на XXXI съвременни летни олимпийски игри. Лоша или добра като организация, олимпиадата в Рио вече пише своята златна страница в спортната история на човечеството. По-важното е, че ежедневно виждаме примери за това, че олимпийските ценности не са отживелица.
Сълзи, болка и радост. Сбъднати или провалени мечти. Те показаха, че олимпийският идеал е жив и намира своите последователи сред младите. Да, за нас това изглежда изключително странно, но в останалия свят явно силата на спорта продължава да бъде издигана на пиедестал.
Ще дам само пример с германския гимнастик Андреас Тоба, който скъса кръстни връзки на земя, но с изкривено от болка лице игра отлично на кон с гривни и така класира своя тим за финалите. А не е само Тоба, не е само Майкъл Фелпс. Очевидно олимпийската идея я има.
Съществува и за нашите момчета като Ивайло Иванов и Панчо Пасков. Дори за Антоанета Бонева, от която очаквахме единствено медал. Нашите обаче нека съдим след края на игрите…
Ала спортът е и доста спорна дейност в съвременните икономически реалности. Защото в олимпийските идеали определено никак не се вписват онези 116 милиона долара, които „Манчестър Юнайтед“ плати, за да си върне Пол Погба.
