Информационен център на Министерство на oтбраната

Между модерното и канона

25_01_03Може ли да ни изненада с нещо изложбата на творец като големия художник Цанко Лавренов, познат и от училищните учебници? Оказва се, че може. Платна от сбирките на държавни и общински музеи и галерии в страната, на фондация „Цанко Лавренов“ и на частни галерии отварят максимално в Градската галерия яркото ветрило на творчеството на художника. Най-много живописни работи, 65, естествено представят пловдивчани. С други думи, експозицията е ретроспективна, и първа след изложбата в Националната галерия през 2002 г., която и сега активно участва в създаването на експозицията. Събитието в софийския културен афиш се посвещава на 120-годишнината на рождението на големия ни творец (1896 – 1978). 

По нов начин публиката се среща с творчеството на една от най-интересните фигури в българското изобразително изкуство и с негови над 300 произведения живопис, графика, рисунки, приложни проекти. Представя се изкуството на Цанко Лавренов в неговата пълнота и цялост 

от ранните творби до последната му композиция

Това се базира на задълбочено проучване на личния архив на художника, който за пръв път влиза в обръщение. Богатата документална част се интегрира сред 25_01_02изобразителния материал. Изложбата, базирана на детайлното проучване на Лавреновата биография, открива на публиката непознати досега страни от творчеството на художника. Това са неговите първи опити в изкуството, датиращи от ученическите му години, новооткрити творби от „модернистичните“ му години с акцент върху формиращия го период на обучение във Виена (1920-1922). 

За пръв път Цанко Лавренов е представен и в контекста на 20-те и 30-те години на ХХ в., чрез контактите му с близки негови приятели художници от Пловдив като Данаил Дечев, Витко Дабаков, Златю Бояджиев, Васил Бараков, Давид Перец, Владимир Рилски – техни творби също са включени в експозицията. 

Цанко Лавренов – познатият непознат

Анелия Николаева, главен уредник в Националната галерия

Художникът Цанко Лавренов до днес все още се възприема чрез клишето. С една установена представа от времето на социализма, за която той също има голямо участие. Това е представата за неговото „национално по дух изкуство“ – и във всички изложби през годините след 9 септември 1944 г., той се представя именно с картини на родна и историческа тематика, защото това може най-добре, а и защото това дефинитивно се очаква от него. 

Само че има един друг Цанко Лавренов, преди този образ, който още през 20-те г. на 20-и век е ярък художник. А през 30-те е вече със смело и запомнящо се присъствие не само в Пловдив, където живее, но и на общите изложби в София. И този творец със стремления към модерен пластичен изказ, към съвременно за времето разбиране за изкуството, е неслучайно забелязан от тогавашната критика. Тя го определя като един от най-интересните млади български художници. 

Затова най-важното в днешния поглед към Цанко Лавренов е да го покажем с неизвестните му ранни произведения, да го съизмерим с негови съвременни големи наши художници, да подредим творбите му – познати и непознати – в един нов разказ, след който публиката да има усещането за преобръщане на познатия му уж образ.

Откритие са  

непознати досега произведения 

на Лавренов в областта на илюстрацията и приложната графика. Посетителите могат отново да си припомнят познати знакови картини като „Стария Пловдив“ от 1930 г., която от години не е показвана пред публика. 25_01_04Други емблематични образци са  „Поет и природа“, „Куршум хан в Пловдив“, „Хилендарския манастир“, „Малка нощна музика в Стария Пловдив“ и други. 

„Между модерното и канона“ е опит да се разчупят стереотипите в представите за художника. Извън консервативния образ, свързан преди всичко с картините от цикъла „Стария Пловдив“ и родната тематика, Цанко Лавренов е многолик  в различните форми на своя стремеж към модерното. Отвъд канона, който сам създава в търсене на оригинален личен стил, отвъд границите на моделиращата го концепция за търсене на „национално по дух изкуство“, той е винаги чувствителен за новото. 

Творчеството му, особено през 30-те г., е съществен принос към модерния облик на българската живопис от първата половина на ХХ век.“, четем на входа на експозицията.

След София изложбата ще бъде показана в Градската художествена галерия – Пловдив.Организатори са СГХГ и Фондация „Цанко Лавренов“, а куратори-Анелия Николаева и Станислава Николова.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top