Тома Спространов е човек за завиждане. Общуването с него е леко, искрящо като шампанско, може би защото той е от щастливците, които „работят хобито си“. Почти цял живот. Защото никой днес не свързва името му с икономика или мелиорация и борба с ерозията, каквито две висши образования има. Или с изпитването на нови трактори и друг селскостопански инвентар, което е правил повече от 10 г. за „Агромашинаимпекс“ в полетата около Карлово. Но гласът му е влизал във всеки дом с музикалното предаване „Пулсиращи ноти“ на Националното радио вече почти 4 десетилетия. Той е обичан не само защото отваряше българския ефир за най- новото в световната музика – рок, джаз, поп, дори метъл. Той лансираше и неизвестни български изпълнители и участието в неговите „Пулсиращи ноти“ те го имат за кадем.
Лека ръка този слънчев човек има за цели поколения певци – за Лили Иванова, за Богдана и Йорданка Христова, за Мими Иванова, за Росица Кирилова, която го кани дори за кум. А за поколения слушатели от началото на 1979-а, когато се ражда „Пулсиращи ноти“, той е гид в музикалните потайности по света и у нас. Щедростта му идва и от умението да споделя и дори незабелязано да формира вкусовете ни. Освен откривателството на добри наши и чужди изпълнители за родния ефир той умее да общува с всеки радиослушател като със стар познат. И досега се случва да напише писмо на някого, да му изпрати диск с любима музика или да му преснима страница от списание за рок. Както наскоро на онова семейство възрастни хора от Русе , които независимо от болести и проблеми, редовно се тешат с часовете на неговото, на Тома предаване. А той има опит-
музиката залисва за два часа
от лошотията и проблемите около нас. Неговите слушатели са „на ти“ с радиоводещия-легенда. И той – с тях, не се големее, не се държи като звезда. Макар самият той реално да е такава на радио-хоризонта ни.
И това не е преувеличено. Той е един от водещите в националния ефир, за когото смело може да се каже „човек-радио“. На Витоша, на тясна снежна пътека, както е прието от планинарите, се поздравява на разминаване с непознати. Обръщат се след него с репликата „Кой пусна радиото“… Със смях го разказва на екипа ни, но наистина поколения го имат за част от светлата страна на всекидневието си, когато се включат на вълните на програма „Хоризонт“.
Всяко лято Тома Спространов е част от задължителния, традиционен празник на Банско-джазфестивала на площада на града. И сега е там, води, но и чете лекции за историята на музиката. На това издание разказва за големите изпълнители с италианска кръв. „Джазът, като ти влезе в душата, започваш да го обикваш все повече“, казва Тома. На „задължителната лятна случка“ на зелено-китното Банско, както той нарича фестивала, публиката все повече набъбва. И голяма част от нея пристига и за да послуша по три хубави концерта на вечер на банския площад, и за да се срещне тет а тет с любимия водещ. Защото е сигурно, че той представя само качествена музика и не прави компромиси. Водещият на „Пулсиращи ноти“ е доказал, че е отворен за всяка хубава музика. И че не понася само чалгата.
Точно за това е станало дума преди години, когато Военният телевизионен канал го кани да направи седмично музикално предаване. Поканата е от Снежина Темелкова (режисьор и продуцент по-късно на предаването му), а човекът с пагони, който мотивира идеята, му казва, че…трябва да се отвори фронт на чалгата. И буквално: Дай
с хевиметъла и хардрока да убием музиката на врага!
Като радист, завършил ШЗО в Плевен, а по-късно година служил в поделението на ВВС на връх „Мечи чал“ и като мъж с патриотично отношение към Българската армия, приел поканата като бойна задача и започнал „да произвежда“ седмичното „Рок & хеви“. И спечелихме битката срещу музиката на врага, казва Тома. Днес той отчита приноса на Снежина Темелкова за прецизното „подреждане“ на изпълненията-и на „Куин”, и на кого ли не, и на „Рамщайн” даже. И определя екипа като много професионален. Той казва, че почти единствен ВТК е отчитал авторското право още в онези години. Предаването се заснема в студиото на канала срещу затвора, а живеещият отсреща Данчо Караджов редовно отскачал за по един диск с някаква музика. За Нова година естествено се върти „АББА” с Happy New Year… Предаванията се превръщат в едни истински музикални приказки за рока и метъла през годините, които и след създаването си се въртят на екрана на ВТК и печелят фенове не само сред военната аудитория.
На радиослушателите на „Пулсиращи ноти“ разказва по-късно следната история. Всъщност, Тома Спространов е един истински разказвач на музикални истории, но тази тук е лична. На идване от родния му Пловдив слиза на софийската гара „Подуяне“ и вече в трамвая си купува билетче. Като чува гласа му, ватманката спонтанно се обръща: Тома Спространов! Военен телевизионен канал! Не изпускам предаване…И на слизане пътниците се натрупват за автограф. Тези предавания са си златен фонд за историята на българската музика. А и след преустановяването му предаването се помни, а Тома Спространов продължава да препоръчва неизвестни изпълнители за представяне в предаванията на този канал. Не прекъсва връзката му с колегите, а читателите на „Българска армия“ помнят негови материали, написани от него специално за вестника.
Историята на Тома Спространов е и история на най-новата ни музика, защото почти няма изпълнител, който да не е минал през студиото му и да не е популяризиран от радиоводещия. Навремето от неговите малки плочи на Рита Павоне, морковчето, както я наричали в Италия, Лили Иванова захваща популярния стил на пеене – с викане и страстно.
Така се ражда Лили-българската Рита Павоне
и днес с нея имат добро приятелство.
Той е и необходимият музикален критик, в чийто думи се вслушват поколения музиканти. И е обичан, не само уважаван от колегите се. И по повод неговата 75-годишнина през есента Томата, както го наричат всички, очаква в НДК на концерт най-популярните ни изпълнители. „Без пари“, както казва самият той, композиторите му отстъпват правата върху произведенията си, за да се издаде компактдиска „Стоте любими български песни на Тома Спространов“. Него ще подари на трите си деца и осемте си внука.
„Животът е такъв, какъвто си го направим, но се иска и малко късмет“, казва днес Тома. А неговият е цветен, шарен, задъхан, открит широко към света и към другите. Към красивото. През лятото Банско е залято от каскада цветя по балконите, а в дворовете цъфти във виолетово, жълто, кафяво и пъстро едно цвете -„Съмни-мръкни“, пресадих си го, казва ей-така в разговора ни иначе за музиката Тома. Между приказките за джаза, за Тина Търнър, която не може да забрави още от интервюто й в Пловдив – земна, засмяна, весела.. Писано е много и няма да повтаряме колко звездни изпълнители е интервюирал. Но историята със Стинг, когото рано една сутрин в Лондон вижда да подрязва розите си в градината и съветва – з а да цъфтят повече, отрязвайте увехващите рози…Години по-късно, за концерта му в София, Тома иска интервю и Стинг си спомня случката. Възкликва – вие сте журналист, а не поискахте интервю! Как бих могъл, вие подрязвахте розите си, отговаря Тома. Той и днес смята, че трябва да спазваш професионална хигиена, да изчакаш момента и да знаеш кога и как да поискаш интервюто.
На балкона в Пловдив има жълти рози, а е засадил и пет лози, полазили и засенчили вече балконите нагоре. Раждат и грозде. Всъщност, Тома навсякъде засажда – цвете или просто добро настроение от споделена песен…