Отново сме в Албания. Преди три месеца разгледахме столицата Тирана и най-големия пристанищен град на страната – Дуръс. Сега сме се насочили на юг – към две дестинации, хвалени като албански туристически перли – старинния град Берат и морския курорт Вльора.
Пътят поне до Елбасан не че е превъзходен, но поне си го знаем – завои, стръмнини, малко прави участъци. Оттам кривваме по по-пряко шосе към Берат. И на десетия километър разбираме, че изборът ни е толкова погрешен, че помрачава иначе отличните ни впечатления от Страната на орлите. Но продължаваме с надежда трасето да се подобри.
Нищо подобно! Следват 30-40 километра влачене из нагънат на големи вълни асфалт, който на моменти се сменя от каменна настилка с огромни дупки и непрекъснати завои, стеснения на пътя и изскачащи насреща ни на скорост автомобили от най-масовата за страната марка – „Мерцедес“.
Удивително е, че край този безкраен пътен ад се редуват селища с нови просторни къщи и усмихнати хора. А извън селата, буквално сред нищото, масово се извисяват хубави модерни дву-триетажни постройки, заобиколени от овощни, маслинови гори и лозя.
Най-после се добираме до приличен път. Явно в Албания трябва да се избират само главните шосета, ако ще и да удължават маршрута със 100 километра.
И ето го Берат. Старинната част на града ни посреща с живописно накацали по стръмните брегове на река Осуми къщи. Всички са с много прозорци и цялата гледка
напомня за старинното великолепие
на Велико Търново и Копривщица.
Приликите с нашите забележителности не са случайни. И не свършват само с архитектурата на къщите. В дългата си история, водеща началото си от няколко века преди Христа, Берат е бил част от много империи.
Влиза и в територията на Първото и Второто българско царство под името Белград (откъдето всъщност произхожда днешното му име – б. р.) като част от областта Кутмичевица.
В Берат са запазени няколко православни църкви и манастири. Тук се съхраняват мощите на двама от учениците на Кирил и Методий – Горазд и Ангеларий. Крепостта на върха на една от височините над града също е със старобългарски произход.
Веднага се вижда, че жителите на Берат искат да го превърнат в още по-притегателен туристически център. Новите къщи се строят по модела на старинните постройки, заведенията предлагат местни вкусотии и любезно обслужване на посетителите. Нямаме обаче време за отдих, чака ни пътят до Вльора.
И дали защото е неделя вечер, или защото след 2-3 часа предстои финалът на „Евро-2016“, задръстването е направо шампионско. Пълзейки с 20-30 км в час се добираме до последните 10 км преди Вльора,
където, за щастлива изненада се качваме на истинска магистрала и за нула време стигаме града.
Напредваме по широк булевард с нови и модерни 7-8-етажни жилищни сгради. По крайбрежната улица обаче отново следва безкрайно задръстване, но накрая се добираме до хотела.
В следващите дни се убеждаваме, че Албания е държава на контрастите.
Страната се модернизира бурно
но в това развитие явно някои комунални сектори изостават драстично. Населението има пари за нови къщи, но държавата няма средства дори да закърпи дупките по пътищата или да постави улично осветление.
По многокилометровата плажна ивица на Вльора се извисяват 8-10-етажни модерни хотели, а зад тях следват още и още, дори по най-стръмните части на града. Но почти всяка трета от постройките е недовършена.
Явно сме попаднали в момента на албанския курортен строителен бум. Той личи и в по-отдалечената от морето част на града – огромни нови сгради впечатляват с хубавата си архитектура и авангардните строителни решения.
Но модерният изглед на Вльора контрастира с лошата пътна инфраструктура. Крайбрежното шосе е тясно. Страничните улици към хотелите често нямат никаква настилка, а са просто някакви скално-чакълести просеки в хотелската джунгла.
Градският плаж е широк поне 100 м, пясъкът е хубав, макар и тъмен, но навсякъде е пълно с боклуци като на сметище. В същото време на много места по улиците, плажа и хотелите текат строителни работи, бръмчат фадроми, самосвали и бетоновози.
Туризъм и строителство вървят едновременно. Затова на огромния плаж няма много хора, а чужденците сме малцина. Но местните хора са изключително любезни, радушни и открити.
Вльора е градът, в който в края на 1912 г. е обявена независимостта на Албания. Това става
благодарение на победните битки
на Българската армия срещу Османската империя в Балканската война, а на събитията от онова време е посветен нарочен музей в града.
Други интересни места отстоят на няколко километра северно от центъра – около лагуната Нарта. Хубавите плажни ивици с кокетни хотели и къмпинг-зона сред прохладни гори са по-добрата алтернатива за почивка, отколкото в самата Вльора.
На един от островите в лагуната пък има старинен православен манастир. За да стигнеш до него, трябва да тръгнеш по разнебитен дървен мост, който в един момент свършва насред лагуната. Последните стотина метра се изминават с лодка, теглена от лодкари по въже, опънато от моста до брега.
И още забележителни места, пълни с история и природни красоти, очакват посетителя във Вльора. Градът и околностите му са с огромен туристически потенциал. Вльора има и едно огромно предимство за нас, българите – от тук преминава най-краткият ни път до Италия. Изминали сме 700 км от София, а Ботуша е само на 140 км през Адриатическо море. Купуваме си билети за ферибота до Бриндизи.
