Напусна ни рядко енциклопедична фигура от културния ни живот – проф. Богдан Богданов. Той – създаделят на Нов български университет, съчетаваше невъзможното в днешно време – задълбочени всеобхатни интереси. Като класически филолог може да бъде поставен редом до Александър Балабанов – и като преподавател, който развива критическата нагласа. Проектът за либералното образование с център НБУ е най-дръзкото му дело. Би могъл да е световно признат по света учен, но избира по-трудното и небляскавото – да организира реални, несъвършени, но търсещи съвършенството светове. Да бъде новатор в областта на висшето образование и голям политик и управник чрез университета.
Интелектуалец с активна позиция – част от изданията му са насочени към гимназиалното образование. Сред книгите му са „От Омир до Еврипид“ (1971) и „Омировият епос“ (1976). Сред преводите му са „Избрани животописи“ на Плутарх (1969) и „Характери“ на Теофраст (1968), 13 от диалозите на Платон (1979 – 2007) и две ключови книги за стоическата философия – на Марк Аврелий „Към себе си“ (1986) и огромният и преплетен труд на Епиктет „Диатриби“ (2015). И към това – образцовия любовен роман „Дафнис и Хлоя“ (1975). Съставил е един от най-влиятелните сборници с текстове на световни авторитети в областта на хуманитаристиката – „Традиция, литература, действителност“ (1984), главен мотор е на поредица за антична литература „Хермес“, в която до 1995 г. са издадени общо 25 превода от старогръцки и латински. Прибавим ли и собствената му фундаментална книга „Мит и литература (1985) – едно от най-прочутите съчинения на български изследовател, картината става пълна.
Забележителни бяха интердисциплинните му семинари за преподаватели и студенти от различни отрасли на знанието, за да усилят критичността на всеки от говорещите.
Стоическа е и скромността му. Спартанският му бит в малък апартамент недалеч от централната софийска гара. Богдан Богданов бе самотно живеещ човек, който разговаря с много хора.
Предстои да разлистим новата му книга – „Думи, значения, понятия и неща“ – и последната – Протичането“. Свързан с хората, макар и да живееше самотно и с малко най-близки приятели. Той не си е отишъл – започнатото от него предстои да се променя и развива.
