Вече седмица светът е вторачил поглед в бразилския град Рио де Жанейро. Олимпиадата има своите герои, но проблемите определено са повече. Със сигурност МОК няма да повтори грешката и повече няма да даде летни игри на държава, която е разтърсена от вътрешни проблеми. На държава с невиждана за нормалния свят престъпност и на държава с очевидно огромно социално разделение.
Дори с просто око е видно, че бразилците от улиците не искат тази олимпиада. Те или протестират, или са толкова бедни, че не могат да си позволят билет дори за някой от любимите си спортове. Дори арената за плажен волейбол на „Копакабана“ стои празна. Невиждано в съвременната олимпийска история е състезанията по плуване да се провеждат пред безлюдни трибуни. Даже и за футболните мачове има безброй свободни билети.
Като цяло организацията е катастрофална. Още повече, че кражбите в олимпийското село се превърнаха в обикновено ежедневие. А може би най-точно определение за ситуацията в Рио даде министърът на младежта и спорта Красен Кралев, който заяви:
„Транспортната система за извозване на правителствени гости, служебни лица, членове на националните олимпийски комитети е колабирала. Шофьорите не знаят нито къде отиват, нито къде са маршрутите, нито къде са спортните съоръжения. Да стигнеш някъде навреме е невъзможно, а валидността на пропуските за колите зависи единствено от настроението на пазачите. Охраните са неграмотни, груби и не зачитат никакви порядки. Министри и премиери стоят с часове без транспорт и без съдействие от страна на безпомощните доброволци, които не винаги знаят добър английски, за да могат да им помогнат. Няма никакъв протокол, 
въпреки че има представители на 206 правителства. Тренировъчните съоръжения са далеч от Олимпийското село (между 30 мин. и час). Канализацията в селото все още дава дефекти. Храната е достатъчна, но с недобро качество. Добре е, че поне за извозването на спортистите има що-годе някаква организация, за да не закъсняват за състезанията. Въпреки това след приключване на церемонията по откриването на организаторите им бяха нужни повече от два часа, за да върнат спортистите обратно в селото. Организацията за посрещане на официалните гости също беше безобразна. Шест часа безсмислено размотаване с автобуси само за да се чуе семплата реч на бразилския спортен министър. И всичко това гарнирано с постоянно пристигащи сигнали за кражби в селото, обрани спортисти и прочее безумия, сътворени от безпомощните организатори. Хаос и безхаберие – това бележи началото на игрите. Всички делегации протестират, но се съмнявам нещо да се промени до края“.
И всичко това на фона на българските провали в първите дни на игрите.
Александър Кирилов
