Издателство „Жанет 45“ винаги е сред важните акценти, има ли книжно изложение или фестивал, свързан с културата. Така е и на „София диша“ преди 5 дни, така ще бъде и на втората изява през август – в неделя. На щанда на ул. „Бистрица“ заобиколени от немалко хора, които с любопитство разлистват книги, разговаряме с представителката на издателството Гергана Георгиева – Гери:
– Това е нова зона, за първа година сме на тази улица. Последните ни 3 участия бяха на „Ангел Кънчев. Досега постоянно имаше „Седмица литература“, сега форматът е по-широк. Подготвили сме ателие за рисуване с деца. Сред нашите гости са Ромина Беневенти, която живее в Италия. Тя е автор на илюстрациите на книжките „Питанки“, „Лулу“ и „Малки същества“, които ИК „Жанет 45“ издаде, а авторка на текстовете на стихотворенията е Петя Кукудева. Наш гост е и Яна Якова, автор на книгата „Роман за деца“ и на илюстрациите към нея. Те двете водят ателието. И децата наоколо се трупат.
Аз съм от Пловдив, градът, когото обичам, но и в „София диша“ усещам особена артистична атмосфера. Много хора дойдоха, приятно съм изненадана. Тази година е по-оживена от миналата. Най-много се търсят книжки за децата от родителите – настроението е ваканционно. Нашите автори – Ромина и Яна дават автографи. Купува се повече българска литература.
Сред най-продаваните е съвсем новата книга на Божана Апостолова, която показваме за първи път. Казва се „За теб“, посветена е на съпруга й Коста Чонски и излиза няколко седмици след смъртта му. Много лична книга, тепърва авторката ще разказва за нея. Донесли сме и пълното издание на Стефан Цанев, тъй като рождения му ден е днес – 7 август – и празнува 80 години юбилей.
Ромина Беневенти: Децата ни учат да фантазираме
Ако попитате Ромина Беневенти, родом от Прато, недалеч от Флоренция, да каже нещо повече за себе си, ще е съвсем кратко. Не е завършила училище по изкуство. Учила хуманиристика – гръцки, латински и славянски езици в университета. Затова и разбира български, когато и говорят бавно, учила е руски. Пред нея греят българските книжки, които е илюстрирала. И които децата наоколо разлистват с нескрит интерес.
– КоеВи прехвърли от филологията към визуалното изкуство?
– Когато учиш език, всъщност е изкуство. Когато родителите ме питат за децата, че са добри в рисуването, казвам, че да учат литература и история е важно, защото ако нямаш какво да кажеш, не можеш да рисуваш.– А какво Ви доведе в България?
– Хората. Тук те са по-отворени, по-любопитни. Хората които харесват изкуството са същите – и тук, и там. Единствената разлика е, че такива събития по-често се случват в България.Хората са по-чувствителни, защото по-често участват в събития, подобни на този фестивал.
– Как оценявате „София диша”?
– Аз трябваше да дойда в София за уъркшопове. От издателството „Жанет 45” знаеха, че ще пътувам за България и затова решиха да участват в “София диша” точно тази неделя, защото аз съм тук.– Каква е каузата на твоето изкуство?
– Рисувам, за да дам въображение на децата. Не искам непременно децата да видят нещо определено, те сами се доближават до това, което и аз виждам. Те разпознават фантазиите си, нямат нужда да им обяснявам. Сами се досещат, откривам ги достатъчно зрели, за да отгатнат посланието.– Нещо като гимнастика на въображението?
– Възрастните имат нужда от гимнастика, децата – не. Самата аз съм на училище по фантазия. Не те. И тук при срещите си с тях на щанда, българските деца ме изненадаха – говорят английски. Беше необичайно, защото 7 годишно дете в Италия не говори английски, докато тук това не е рядкост.– Има ли нещо от духа на София, което ти прави впечатление?
– Хората не се страхуват от чужденци. Винаги са готови да ти помогнат, да ти обяснят и да се почувстваш като у дома си. Немалко и от италианците на юг са така. Родителите ми са от Южна Италия. Българите са много близо до топлите хора на Южна Италия.
