Капитан д-р Тотомирова в битка за вярната диагноза

Дали сезоните въобще и лятото, конкретно, обострят някои наши заболявания? За неврозите, депресиите, костните заболявания знаем. Определено, да, обаче казват и в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА. Д-р Цветелина Тотомирова специално „отговаря“ за капризите на щитовидната жлеза. И уточнява, че сезонът има значение, когато фунцията на жлезата е увредена и се прилага заместителното лечение. Нуждите от хормон на жлезата се променят  в зависимост от климатичните условия. Чували сме, че студът през зимата забавя метаболизма, а оттам се променят и нуждите на организма от щитовидните хормони. Като цяло нивото на секреция на щитовидния хормон се променял и заради топлината през лятото.

Когато изкуствено отвън додаваме, за да заместим реално щитовидната функция, трябва да се съобрази и това. Съобразяват го лекарите, естествено, не пациентите. Но е добре пациентите да различават сигналите на организма и да потърсят консултация. Д-р Тотомирова ни обяснява азбучните иначе за лекарите истини и правила, че в такъв случай се назначава изследване на щитовидните хормони –

преди началото на горещите месеци и след края им

за да се регулира дозата на заместителното лечение.

За съжаление, и в света, и у нас се увеличава честотата на заболяването на щитовидната жлеза. Свързва се с различни причини, но нито една не е доказала прякото си въздействие – повишения радиационен фон, авариите на АЕЦ и специално – на „Чернобил“, дори- масовата профилактика преди години, свързана с йод-дефицитните състояния. Мнозина помнят хапчетата с йод, които се раздаваха на всички ученици профилактично. На всички поравно, независимо от вероятността от пренасищането на някого с йод, което и понякога отключва заболявания на жлезата. При всички е правено заместително лечение и организми, които не са имали нужда при пренасищане, са образували повече антитела… Не е категорично, казва днес ендокриноложката, но и това е възможен механизъм за 

„излизането от релси“ на щитовидната жлеза 

Абсурдно е, но дори честотата на изследване на щитовидната жлеза, което е по-голямо днес, достъпността на методиките за изследването й също покачват процента на заболеваемостта. 
Сега по-често се  изследват хормоните по принцип и поради други оплаквания. Понякога по случайност лекарите установяват заболяване на щитовидната жлеза, каквото е и Хашимото и без някаква симптоматика, разказва опита си д-р Тотомирова. „Когато учих навремето, смятах, че автоимунният тереоидит е сравнително рядко заболяване, но когато започнах да работя, установявам колко често се среща.“, казва тя – и при консултации в клиниката на пациенти с други заболявания.

Пациентите обаче не бива да подценяват и реалните генетични причини, независимо от по-честото изследване на тази щитовидна жлеза, защото я обясняваме и като причина за доста други проблеми, смята младата специалистка. Съществува разбиране, че жените наистина боледуват по-често, но мъжете не бива „да се успокояват“ с това, и мъжете не са привилегировани. 
Клиниката разполага с модерен апарат, който осигурява диагностичен метод и за 

оценка на метаболитните нарушения

по отношение на въглехидратите и констатира преддиабетни и диабетни състояния. Той позволява при съмнения за заболяването, преди да се изследват кръвни параметри, да се даде насока в диагнозата. Голямата му „екстра“ от гледна точка на специалистите, обаче, е и това, че  диагностичният метод се използва при масов скрининг за големи групи пациенти, като от тях се селектират предразположени или вече с метаболитни нарушения пациенти. Те се изследват подробно, осигурява им се терапия и проследяване на заболяването. 

Специалистите в известната като „клиниката на проф. д-р Ивона Даскалова“ разполагат и с модерен ехограф, който позволява да установят данни за заболяване. Чак после следва инвазивната методика, като изследването на кръв, което е и по-скъпо. Ехографът просто селектира пациентите, нуждаещи се от лечение.

Ако хвърлим поглед в коридорите на клиниката, някак по изключение виждаме мъже-лекари. От 15-членният екип те са само четирима. Това, обаче, била естествената тенденция в областта на  вътрешните болести и ендокринологията-жените в бели престилки да преобладават…в иначе много мъжкия състав на една Военна болница.

Всъщност, д-р Тотомирова също е военен лекар и от месец е вече с капитански чин. Тя работи в клиниката от 2002 година, веднага след завършване на образованието си. Доктор е по медицина и е асистент тук. Харесва си специалността, обича си болницата. „Странно усещане е да се чувстваш като част от нея и тя да е част от теб. Сутрин не просто отивам на работа, а я усещам като част от ритъма на събствения си живот“, казва Цветелина Тотомирова. Една жена-военен лекар, който отвъд служебния си дълг да лекува, успява да предаде на пациентите си усещането, че лошите неща са преодолими, стига да им се направи вярната диагноза… 

Увеличава се честотата на автоимунните заболявания или на тяхната откриваемост. Случайно се установява и наличие на възли и пациентите се насочват към оперативно лечение. Увеличава се заболеваемостта от захарен диабет и на метаболитните  заболявания. И докато първото е световна тенденция, често у нас се наблюдават и преддиабетните състояния, които със сигурност във времето водят до диабетни. Лекарите се концентрират върху това да предотвратят развитието на болестта, когато вече е по-скъпа и трудна за лечение и по-увреждаща. Заболяването е и въпрос на начин и на стандарт, но и на култура на живот, казват специалистите, на физическа активност, на стрес, на генна обремененост. Затова не е лесно да кажеш на някого  – намали килограмите или храни се правилно. Нещата трябва да се преценяват комплексно, казват лекарите. В лечението на захарния диабет препоръките са общи, но начинът на лечение е индивидуален и различен, според всеки пациент.