ББС подреди топ 100 на филмите на XXI век

Киното неслучайно е царицата на изкуствата в предшестващия ни 20-и век – най-масовото, най-зрелищното, но и изкуството, наситено с едни от най-големите общочовешки идеи в съвременността. Изместило в съзнанието на хората по своето  хипнотизиращо въздействие двигателите във времето на други епохи – романът, поезията, изобразителните шедьоври от Ренесанса. И когато говорим за големите кинокласики на XX век, те като жалони проследяват гърчовете на най-динамичните цивилизационни промени, преминали през кръв, дехуманизация и зашеметяващи технологични битки. Дали първите 16 години на новия – XXI век, поемат традицията и изграждат новата класика на едно от най-комуникативните изкуства, дало диагнозата на бъдещето, което и днес ни изглежда все по-неясно и плашещо?
ББС също си зададе такъв въпрос и представи във вторник 102 от най-добрите филми на XXI век. Редакторите на ББС са провели анкета за „100-те най-велики американски филма“ през миналата година и са били изненадани, че само 6 от попадналите в списъка са заснети след 2000 година. Това ги провокирало за нова класация. Допитали се до 177 филмови критици от всички континенти с изключение на Антарктика. Като номер едно е определен филмът на режисьора Дейвид Линч от 2001 г. „Мълхоланд Драйв“. Следват „В настроение за любов“ (Уон Карвай, 2000), „Ще се лее кръв“ (Пол Томас Андерсън, 2007), „Отнесена от духовете“ (Хаяо Миядзаки, 2001), „Юношество“ (Ричард Линклейтър, 2014) и др. Списъкът завършва с „Тони Ердман“ (режисьор Марен Аде, 2016 година), „Реквием за една мечта“ (Дарън Аронофски, 2000) и „Карлос“ (Оливър Асаяс, 2010). „Вярваме, че новите класики от този списък ще се превърнат един ден в стари класики. Дали това ще се случи, зависи само от вас – зрителите. Но тази класация е доказателство, че киното не умира, а еволюира“, пише британската редакция.