На пръв поглед това е банална и дори за някои безобидна тема. Но не е така. Защото то е като случая с котките и мишките. Защо някога в едни други времена се появява чумата? Ами защото са унищожили котките и тогава мишките се развъдили безконтролно и докарали страшната болест. Ето защо котките са ценни – защото ядат мишки, макар, че с тоя „Уискас“ доста са се поразглезили в последно време.
В нашия случай котките са критериите. Високите здрави критерии, които поддържат съответното духовно здраве на обществото и му дават гаранция, че може правилно да се оценяват духовните и творческите постижения на неговите членове. В противен случай плъзва нещо като духовна чума, защото критериите се изработват от мишките. А за тях вече дори плагиатството не е престъпление, а „творчески” похват.
Думата талант е натикана в миша дупка така, че никой да не се сеща за нея. Бездарието без умора и без почивка е готово да изгризе всичко. То не гледа напред, то върти очи и уши, тук и сега, да не пропусне нещо. Сега е моментът за интрижки, книжки и наградки. Защото утре може и да няма.
Не се знае къде е заложен капанът на времето.
