Във втория раздел на сборника „Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО“ на Комисията по досиетата са обнародвани документи, разкриващи действията на българското военно разузнаване срещу южните съседи на НРБ – Турция и Гърция. Те са част от Югоизточния фланг на НАТО. След 1955 г. южната граница на България се превръща в граница между НАТО и страните от Варшавския договор. Този факт определя основните задачи на военното разузнаване.
Те са насочени главно към наблюдаване на движението на гръцката и турската армия, участието им в национални и международни учения, както и придобиване на информация за числеността, дислоцирането и въоръженията на гръцки и турски военни части.
В началото на 60-те години военното разузнаване се съсредоточава в събирането на данни и сигнали за подготвяни и провеждани мероприятия на Гърция и Турция срещу България. Информацията, в сводките от това време, се отнася до външнополитически въпроси, съвместни маневри на гръцките и турските въоръжени сили с американските флотски единици, дислокация на основните сили на Шести американски флот и предстоящи десантни учения в района на Източна Тракия. Данните в тези сводки се придобиват от РУ на ГЩ, Управлението на гранични войски и Първо главно управление на ДС. Елевтериос Венизелос със сина си Софоклис и съпругата си Катерина Зервудаки през 1920 г.
Във военното разузнаване е разработен план за работа при усложнена обстановка. Според плана обстановката е усложнена, когато има конкретни данни за подготвяно нападение срещу България, при обявяване на частична или пълна мобилизация в Турция и Гърция, при свикване на значителен брой военни от запаса за преподготовка и при провеждане на големи сухопътни учения в близост до българските граници.
По всичко личи, че страхът и недоверието от двете страни на Желязната завеса
са взаимни. В една докладна записка на началника на Генералния щаб на Българската народна армия до Централния комитет на БКП четем, че през 1964 г. при смяната на стария с новия български военен аташе в Гърция, двамата са били приети от началника на Генералния щаб на Гръцката армия генерал-лейтенант Сакелариу. След размяната на протоколните любезности той обяснява на нашите аташета, че иска да обсъди с тях един важен въпрос, като се надява това да стигне до командването на българската армия.
Сакелариу казва, че Гърция има значителни затруднения при провеждането на мероприятията, които поддържат гръцката армия на съвременно ниво. Това става за сметка на немалко недоимъци
които гръцкият народ трябва да търпи. Той уверява българите, че Гърция няма намерение да напада когото и да било, и би могла да съкрати част от военните си разходи. В същото време обаче гръцкото командване е силно обезпокоено от факта, че българската армия непрекъснато повишава бойната си готовност, а това се тълкува като подготовка за една бъдеща война, насочена преди всичко срещу Гърция.
Сакелариу обяснява още, че в страната му мислят така, защото едва ли може да става дума за война между България и Югославия, а срещу Турция, при евентуален конфликт, ще се изправи СССР. В края на разговора той казва, че България и Гърция трябва да живеят в мир Гръцката политическа фамилия Папандреу но не прави никакви конкретни предложения.
Според анализа на разговора, направен от началника на българския Генерален щаб, тази беседа е проведена преднамерено, за да се предизвика евентуално конкретен отговор от българска страна. Липсата на предложения пък показва, че гръцката страна не желае да вземе иницативата за провеждане на конкретни мероприятия, които да съответстват на изразеното становище за мир между двете страни и за намаляване на недоимъците, които търпи гръцкият народ от големите военни разходи.
Другият факт, който поражда съмнения относно откровеността на Сакелариу е, че преди това – през 1963 г., е проведена аналогична беседа при Венизелос, още докато е бил министър в кабинета на Георгиос Папандреу, с управляващия българската легация в Атина. В тази беседа Софоклис Венизелос е информирал нашия дипломат, че военните оспорват решението на правителството за намаляване на военните разходи
ако НАТО не поеме част от тях. НАТО обаче не взема такова решение. Освен това беседата с българския посланик е проведена, след като Папандреу е уволнил няколко командващи на видове въоръжени сили в гръцката армия, които са били несъгласни с намаляването на военните разходи.
В анализа се препоръчва разговорите със Сакелариу в тази насока да продължат.
Независимо от всичко обаче Разузнавателното управление към ГЩ на БНА счита за усложнена обстановката, когато се провеждат големи учения от ВВС на Турция, Гърция и Италия, или в източната част на Средиземно море, особено ако са по линия на НАТО. Така се определя обстановката и когато се провеждат учения на ВМС на НАТО с участието на Шести американски флот, северно от островите Крит и Родос. И когато на гръцка и турска територия се настаняват американски атомни подразделения или стратегическа авация
на САЩ и северно от Родос и Крит се появяват самолетоносачи от Шести американски флот или американските тежки крайцери „Бостън“ и „Мекън“.
В усложнена обстановка Разузнавателното управление преминава в повишена или пълна бойна готовност.
При повишена готовност част от силите на Управлението се разпределят за работа при усложнена обстановка, а останалите продължават да изпълняват служебните си задачи. Извън работното време се назначават оперативен дежурен, технически помощник на оперативния дежурен, дежурен офицер в отделение „Дешифър“, дежурен отговорен работник в отдел „Радиоразузнаване“ и дежурен машинописец.
Останалите офицери от отдел I, отдел „Радиоразузнаване“ и отдел „Информация“ се намират по домовете си, но се задължават да не ги напускат за дълго време. При всяко излизане от къщи всеки офицер е длъжен да информира оперативния дежурен
къде и от колко часа ще се намира.
За оперативни дежурни се назначават началниците на направления от отдел I и отдел „Информация“.
Оперативният дежурен застъпва на смяна в 18.00 часа и се намира неотлъчно в стая № 28 до до 8.00 часа на следващия ден. През това време е длъжен да води тетрадка и работна карта за получените сведения. Той поддържа постоянна връзка с командването на ВВС и ПВО, командването на Гранични войски, оперативния дежурен при МНО и с Военноморското разузнаване. Има право да иска от тях разузнавателна информация и при необходимост да ги информира за обстановката. Оперативният дежурен поддържа и постоянна връзка с дежурния офицер от отделение „Дешифър“ и следи непрекъснато Американският крайцер,,Бостън“
пристигащите от задграничните резидентури радиограми.
Особено важните сведения ги докладва незабавно на началника на управлението. Отработва сводки, донесения и съобщения.
С помощта на дежурния по управление организира повикването на офицерите от отдел I, отдел „Радиоразузнаване“ и отдел „Информация“, ако за това му бъде разпоредено от началника на управлението и началника на отдел „Информация“.
На него са му подчинени дежурните при отдел „Радиоразузнаване“, отделение „Дешифър“ и дежурния машинописец. Самият оперативен дежурен е подчинен на началника на ,правлението. Той може да си почива в стая № 28 след 11.00 часа, където се поставя легло, но през това време бодърства неговият помощник.
