В реална обстановка

 Взвод за охрана от 2-ра Тунджанска механизирана бригада води през тези дни усилена подготовка за предстоящата си мисия в Афганистан. Сертификацията на формированието ще се състои в началото на септември, а в средата на месеца е официалното изпращане на контингента от Стара Загора. След извършване на ротацията, от Афганистан ще се завърне 31-вият контингент от Въоръжените сили, който участва в операцията на НАТО „Решителна подкрепа“. 

Миротворците ни започнаха шестмесечната си мисия през април т.г. Полковник Руси Русев – началник на сектор „Подготовка на артилерийските подразделения“ в  Командването на Сухопътните войски е национален командир на контингента. Той е в състав от 75 военнослужещи и се състои от  национален елемент, офицери в щаба на мисията на НАТО и взвод за охрана с командир лейтенант Славена Желязкова.

 

 

За полковник Русев тази международна мисия е пета поред, а за лейтенант Желязкова е първа. 

Взводът от 60 военнослужещи

изцяло от 61-ва Стрямска механизирана бригада изпълнява задачи на един от контролно-пропускателните пунктове на летище „Кандахар“.

Заместник-командир на взвода и командир на първо пехотно отделение е старши сержант Николай Колев. Останалите командири на отделения са старши сержантите Петко Петков и Пею Добрев, и сержант Здравко Кънев. Началник на логистичното отделение, той и логистик на взвода е старшина Атанас Щръклев.

Преди заминаването на контингента имаше голям интерес към командира на взвода 

лейтенант Славена Желязкова

Причината бе, че за първи път на такава длъжност в задгранична мисия е назначена жена военнослужещ. Чуваха се и мнения, че тя е млад офицер и е с малък опит.

Но тези, които я познават добре, едва ли бяха учудени от нейната решителност и готовност да замине на мисия. Да припомним кратката й биография.
Лейтенант Славена Желязкова е завършила Софийската математическа гимназия с отличен успех. През 2009 г. на изпитите за курсанти в НВУ „Васил Левски“ е била първа по успех от всички кандидати  с резултат 32,75 от 33 възможни. Искала е да избере „Мотопехотни войски“, но тогава за тази специалност не са приемали жени. През първата курсантска година е преминала общовойсковата подготовка като бъдещ кадър на ВВС.  Но през следващата 2010 г. е дадено разрешение и жени да кандидатстват за „Мотопехотни войски“. Наложило се е отново да се яви на кандидаткурсантски изпити, въпреки че вече е била издържала тези за края на  първата учебна година. И пак се е класирала на първо място между всички желаещи да постъпят във Военния университет. Продължила е да се обучава направо във втори курс, тъй като след първата година става разпределението по специалности. Завършила е НВУ „Васил Левски“ с отличен успех като първа в своята специалност и е имала 

право на избор

Не се е колебала да посочи 61-ва Стрямска бригада и служи в нея от 25 юли 2014 г. на длъжност командир на механизиран взвод.

А на скептиците лейтенант Желязкова отговори така:

„Участвам в мисията не заради финансовата страна, не поради друга причина, а че искам да видя своята подготовка в реална обстановка. Ще отбележа две неща. Първото е, че няма значение дали офицерът е жена, или мъж. Има значение подготовката. И второ – няма значение офицерът колко години е в армията, защото има офицери с 20 години служба пред компютъра. Има служба на полето, има служба и в канцелария. Всеки го знае това. Така, че според мен, не е важно колко години служба има човек. Моите командири са ми гласували доверие да ме изпратят на мисия с военнослужещи и аз искам да го оправдая. Важно е, че хората от взвода, за които отговарям, ми имат доверие. Имат доверие на решенията ми и на преценките ми и разчитат на мен. Оттам насетне, моята задача е да отида на мисия и да ги прибера след 6 месеца живи и здрави. Всичко друго – жена, мъж, брой  години на службата, са други измерения.“

Важна е била добрата подготовка за мисията. В обучението е бил използван опитът на тези, които  са участвали в същата мисия. Капитан Александър Солаков – командир на ротата от 61-ва бригада, в която служи лейтенант Желязкова, е бил командир на взвод на КПП в „Кандахар“. А капитан Петко Недев, командвал такъв взвод през 2013 г., е помогнал по въпросите, които не са записани като оперативни процедури.

С голям опит са и командирите на пехотни отделения от взвода за охрана, които вече са участвали в мисии зад граница. Старши сержант Николай Колев е бил на четири мисии преди сегашната – в Ирак с първия и петия батальон, и два пъти на КПП на летище „Кандахар“ в Афганистан. Старши сержант Петко Петков е участвал в четири мисии – в Ирак с първи и четвърти батальон, и в Кабул и на летище „Кандахар“ в Афганистан. Старши сержант Пею Добрев  е записал три мисии –  една в Кабул и  две в „Кандахар“. Една мисия има сержант Здравко Кънев – със 17-а охранителна рота на летище „Кандахар“.

Затова и заключението на лейтенант Желязкова бе, че 

когато хората са професио-налисти

подготовката минава по-леко и задачите се изпълняват в срок и в пълен обем. Щатното й оръжие е автомат. Но тя е изказвала мнение, че взводният трябва да познава всички оръжия. В НВУ е стреляла с абсолютно всичко, което е на въоръжение в Сухопътните войски, като пистолет, автомат, гранатомет, снайперова винтовка „Драгунов“, БМП-23, БМП-1, танк Т-72, БТР-60 ПБ…Откакто е дошла в бригадата, към тази респектираща „колекция“ е прибавила и ново попълнение –  снайперовата пушка  „Хеклер и Кох“. А що се отнася до физическата подготовка, становището на лейтенант Желязкова е, че нормативите за мъжете и жените трябва да се уеднаквят. Защото няма тактика за мъже и тактика за жени.

На изпращането за Афганистан националният командир на контингента полковник Руси Русев посочи, че подготовката е била добре организирана и умело проведена, преминала е през международни и национални тренировъчни центрове. И в резултат на всички извършени дейности военнослужещите са подготвени и мотивирани. 

Преди заминаването на мисия  е имало и психологическо изследване на военнослужещите от взвода. На въпроса „Бихте ли последвали офицера си в реална битка“, оценката е била изключително висока.  А сержантите и войниците добре познават лейтенант Желязкова, тъй като в 61-ва бригада тя е командвала последователно два взвода и нейни подчинени са били половината от сегашния й взвод за охрана.

Дали някой казва, че съм жена или, че съм на година и половина служба, има толкова малко значение, че дори мога да заявя, че е без значение. Ако хората от взвода ми нямаха доверие, аз щях да си пусна рапорт и да изляза от мисията, категорична бе лейтенант Славена Желязкова часове преди тръгването за Афганистан. И допълни: „Възхищавам се на всеки, който се старае, който влага сърце и душа в това, което прави. За мен е чест, че са ме избрали да участвам в тази мисия.“

Цончо ЙОТОВ