Илия Николчин има нелека съдба, разгърнала се по пътя от родното му село Стакевци през учителстването в Белоградчик и Вършец и превърнала го в разпознаваем столичен автор на книги с разкази, романи и документална проза. Като писател и журналист умее да придаде трайност на уникалното, неповторимото, невъзвратимото. С първите си книги очертава своя почерк – топлота, човечност, съчувствие към обикновените хора, усет за предметния свят, мечтателност. Важни негови теми са природата и целителната й мъдрост, (сред тях е и книгата „Пътешествие с Ива“ – за най-старите дървета в България) смисълът на едва забележимите детайли във всекидневния живот. Задълбочен е интересът му към историята и антропологията на родния край, чиито изследвания събира в художествено историческата книга за Белоградчишкото въстание от 1850 година („Първулови размирици“, 2000) и в „Книга за Стакевци“, 2001. Произведенията му за деца са пронизани от тънкото чувство за хумор, което авторът пренася и в най-силните си творби – романа „Балканската Кармен“ (любов, унищожена от етнически вражди, 1998), „саркастичният роман“ „Сатиникон“ (за „дяволиадите“ на прехода, 2006) и сборника с новели „Ние, влюбените“ (2003).
Ето как го преоткрива Миглена, неговата дъщеря 41 години след завършването на ръкописа: „…роман за колективизацията и женските бунтове в Северозападна България. Намерихме ръкописа в архивите му. Към края на живота си той твърдеше, че го е изгубил. Останал по разбираеми причини непубликуван по време на соца, този роман и днес би могъл да изглежда еретичен със съчувствения си поглед и с опита си да види човешките мотиви от всички страни на промяна, сполетяла българското село като непредсказуем и неконтролируем трус. С любов към човека и взискателност към езика, които днес ни се виждат все по-невъзможни…“
А така го представят издателите от ИК „Жанет 45“:
Завършен през 1975 г., в периода между „Мъртво вълнение“ и „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, „Трусът“ промисля събитията в българското село от 1950-те. „Прочетох го с лекота и с нарастващ интерес – оценява го историкът Иван Еленков. – Книгата е важна както за нашата историография, така и за литературната ни история. На всичко отгоре, като човек от този край, беше ми извънредно приятно да разпознавам изрази, характери, типажи и реакции, присъщи на Северозапада.
А според поета Ани Илков, романът е със собствен транс в магико-реализма. „Трусът“ на Илия Николов е част от тази вълна и предлага забавно-хубави, квазиидилични и етнологични уникалности в духа на Йордан Вълчев и Георги Алексиев… твърди авторът на знаменитата стихосбирка от 90-те години „Изворът на грознохубавите“.
