Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

„Моцартови празници“ с джаз – защо не!

[post-views]

dirigent-koncertАвгуста Манолева

В деня за разпускане – третия, на Ме  ждународния фестивал за класическа музика „Моцартови празници“ – Правец, главната селекционерка маестра Христина Ангелакова беше определила за джаза. Замисълът класика и рок, класика и джаз, е включена почти от зараждането на фестивала. „Да дойде този, който обича джаза, пък да чуе и операта“ – хитра идея, която довежда и нова публика.  
Общата нишка „Всичко е джаз“ беше прокарана от заранта. На матинето за деца, и техните родители, а и доста други любопитни, се позабавляваха с тромпета на Венци Благоев и бандата му Джазтет: Станислав Арабаджиев на пианото, Димитър Благоев – китара, Веселин Веселинов-Еко – контрабас, Невилиян Гемижев кларнет, на барабаните Невена Григорова и вокалистката Павлета Семова. Но и не само. Всеки, ако пожелаеше и имаше смелост, можеше да се изяви самостоятелно солистично, а повечето от публиката пък, бяха с някакъв инструмент – най-често от богатия набор на перкусиите – в ръце.   

Джаз за всички с първия (и единствен) военен бигбенд на България 

Вечерта Венци Благоев продължи при големите, с Military Big Band-а на Стара Загора. Двамата с артистичния диригент капитан Цветомир Василев, който беше централна фигура, и с лекота водеше вечерта, направиха концерт – тип лектория. Всъщност, прекрасна форма, която не само те вкарва в музикалната ритмичност, но дава и инфо: 

koncert-scenaза автора, историята на написването 

аранжиментите, за предисторията на пиесата.
Бендът много бързо е създавал своята популярност, макар и създаден преди пет години. Приятелството между маестрото и известния тромпетист дава синхрон и качествен резултат, в което имахме възможност да се убедим. Бяха се съобразили тематично с насоката на фестивала – специално са се готвили, дори издирвали част от аранжиментите, сортирани по теми. В по-голямата си част класика в джаза, стил биг бенд. И още самба, суинг, румба в аранжимент на Били Тейлър, Христо Йоцов; почит към Луис (Армстронг) със 100-годишен инструмент, на който Венци свири; Глен Милър (Glenn Miller) известната Pennsylvania 6-5000 и „Лунна серенада“.
Заради фестивала – Моцартов, джазмените ни представиха „Малка нощна музика“, естествено с бенд оттенък, също както „Неаполитанския танц“ на Чайковски и „Валс на цветята“ – „Лешникотрошачката“, но на два тромпета. Оперните певци Русалина Мочукова и Николай Моцов показаха, че и определени арии, канцонети (дори „O sole mio“) с подходящия аранжимент (от Васил Спасов, например, учил в САЩ; Тони Бенет), могат да се изпеят в този стил. Разбира се, имаше и стандарти в индивидуалностите на Благовеста Косева, Марина Господинова. Най-усмихнатият джаз-певец в България Цветомир Цанков ни изненада с уникалност – джаз на немски език. Спазвайки концепцията, фестивалът да представя млади дарования, чухме кларнета на Мариан Божидаров и вокалната формация „Нова музика“ от Горна Оряховица, позната ни от формата „България търси талант“, които тогава още Ангелакова си харесала.

kap-vasilev– Капитан Василев, Вие сте един от най-харизматичните, освободените и емоционални джаз диригенти на сцената. Така ли работите и с оркестъра?  
– Оркестърът се държи на ентусиазма на музикантите, любовта им към музиката. От пет години съществуваме, но почти веднага дойдоха  популярността, концертите, обикаляме на много места, ръководството на Военното министерство също помага – военните оркестри са PR-ът на армията. Когато излизаме и хората ни виждат, се превръщаме в лицето на армията и на формированието, в което работим. Важно е за нас. Хората ни обичат. Правим добро за нашата армия. Джазът е широко понятие. Имаме много фенове сред колегите. А и да не им е познат, около нашите концерти започнаха да идват, да слушат, да се интересуват от тази музика. В нашата бригада сме правили концерти по международни учения и военни учения, винаги са ни приемали добре. 

– Чия беше идеята да се създаде оркестърът?
– Идеята беше на тромпетиста Венцислав Благоев и моя, защото съм голям фен на джаза. Но понеже свиря на инструмент, който е класически, никога не съм си представял че мога да се занимавам с тази материя. Имам музикално образование с обой от Софийското военно музикално училище – няма го вече. Подготвяше кадри за военните оркестри, сега се справяме с кадри от музикалните училища. Та мислех, че ще съм само джаз слушател цял живот, но като се събрахме с моя приятел Венци, решихме: можем да направим нещо хубаво, защото тази музика се изпълнява от духови инструменти най-вече. Имаме кадърни колеги, които свирят на пиано, на китара, и се получиха нещата. 

– И все пак, имате ли ограничение като военни. Как си подбирате музикантите?
– Основният състав са оркестранти от Военния духов оркестър. А вече всички около нас са приятели, които обичат да свирят с нас по концертните сцени. Ние сме много близки, когато има нещо, чуваме се по телефоните, който е свободенq идва и свирим. Това е удоволствие. Джазът е голямо удоволствие. Пианистът, китаристът, барабанистът – и той военен музикант, работи в Търновския оркестър. Сборен е, има колеги от нашия оркестър, от дикси бенда в Търново. Пианистът е и аранжор, китаристът – перфектен, но ще ни напуска, за съжаление, отива да се развива във Франция. А иначе постоянно сме в Стара Загора ІІ механизирана бригада. 

– Музика с военно дело – не е ли трудно за съчетаване?   
– Военни оркестри винаги е имало в нашата армия и те са били лицето й, неизменна част, дори навремето са атакували с военна музика. Тя е неразделна с нашите военни ритуали, маршове и традиции. Голяма благодарност на нашите началници и командири, че ни позволяват да се занимаваме и с това. А то обогатява музикантите, защото през тях минават страшно много ноти, пиеси, това е нова култура, инструментализъм – високо ниво, което се отразява на работата ни и във Военния духов оркестър и на бигбенда, навсякъде. Стават изградени музиканти, които могат да свирят различни стилове. 

Най-ново

Виж още

Избрани