ГАЗ М-20
„Победа“ се смята за една от най-оригиналните и красиви коли в СССР. Първите екземпляри ГАЗ М-20 слизат от конвейера на 28 юли 1946 г. Според официалната версия дизайнът е дело на художника В. Самойлов, който създава каросерия тих фастбек или аероседан по последна американска мода отпреди Втората световна война.
При проектирането на шасито и силовата конструкция на „Победа“ са използвани елементи от конструкцията на Opel Kapitaеn от 1939 г. От него е взето и предното окачване, а скоростната кутия е от ГАЗ-М1, тоест от Ford. Доста детайли са изкопирани от Willys. Към средата на 50-те години обаче агрегатната част е доста назад от световните стандарти.
За времето си купето се смята за връх в дизайна. Дълго време в СССР циркулира версията, че ГАЗ М-20 едва ли не е първият автомобил с прибрани в каросерията колела. Доколко това отговаря на истината, всеки може да прецени сам по снимките.
„Москвич – 402“
Предшественикът на „Москвич – 402“ се сглобява от края на 1946 г. под индекса 400/401 на производствени мощности, получени от СССР по силата на определените след края на войната репарации, които Германия дължи на победителите. Автомобилът е пълно копие на Opel Kadett K38, проектиран в средата на 30-те и качен на конвейера през 1937 г.
Когато руснаците решават да го модернизират, отново прибягват до чуждестранна помощ. Закупени са италианските FIAT 1100 (1953-1962) и Lancia Aurelia (1950-1958), френските Simca Aronde (1951-1964) и Citroen 2CV (1948-1990), английските Hillman Minx (1948-1956), Ford Consul (1951-1956) и Jovett Javelin (1947-1953) и немския Ford Taunus 12M (1952—1962). Част от тях са запечатани на съвместна снимка със серийния „Москвич – 402“ по време на изпитателен пробег.
Нито един западните автомобили не е изкопиран в чист вид. Изучаването на конструкцията и дизайна им обаче помага много на съветските инженери в избора на технически и стилистични варианти за новия „Москвич“. Традицията се запазва и в следващите години – например при модела 408.
Кулминацията на „навика“ да се използват чужди идеи, е достигната с „Москвич 2141“. За да „ускорят“ разработката на новата кола с предно предаване, руснаците вземат за образец Simca-1307/1308, спечелил европейския конкурс за „Автомобил на годината“ през 1976 г. По онова време неговата конструкция с предно предаване, напречен двигател и практична каросерия хечбек с пет врати се смята за изключително модерна.
В АЗЛК обаче внасят някои рационализации. Вместо напречно, двигателят е разположен надлъжно, което пък налага съвсем различна конструкция на трансмисията. Изменения са направени и по шасито.
ГАЗ-21
Дълги години на никого не му хрумва да търси първообраз на един от най-култовите и обичани съветски автомобили „Волга“. Руснаците са убедени, че тя е оригинална „родна“ разработка. Днес обаче само сляп човек няма да открие сходствата между ГАЗ-21 и Ford Mainline от 1952-ра. В архивите дори има снимки на американския оригинал по московските улици. Вдъхновение за дизайна на „Волга“ обаче е черпено не само от Mainline.
ГАЗ-24
Ford дава доста идеи и при създаването на новото поколение „Волга“. От Falcon, модел 1962-ра, е прекопирана дори трапецовидната издатина на предния капак.
ГА3-13
На 16 януари 1959 г. започва серийното производство на „Чайка”, съветска лимузина от висш клас, вдъхновена от „детройтския барок“ от 50-те. ГА3-13 се оборудва с 5.5-литров V8 двигател със 195 к.с., има X-образна рама и автоматична трансмисия. Вози седем пътници, не харчи много по тогавашните стандарти и дава повод за гордост на целия руски народ.
По онова време обаче няма как да стане ясно, че предницата е безочливо копие на Packard Patrician и Caribbean. Американската марка не за пръв път радва съветските големци. По ирония на съдбата Packard, от чиито модели са плагиатствани ЗИС-110 и ЗИЛ-111, фалира през 1958 г. Разбира се, копирането на чужди разработки съвсем не е „специалитет“ само на ГАЗ и „Москвич“. Историята на ЗАЗ-965 е отдавна известна, а всички знаят, че дизайнът на наследника му 968 е вдъхновен от NSU и Chevrolet.
