Нищо не е забравено, нищо различно не е сторено. Особено в разнебитения от собствените си абсурдни противоречия български футбол. А очевидно футболните хора у нас смениха само името на елитната група. И после се чудят, защо „Лудогорец“ изглежда като слон, стъпил върху мравуняк по невнимание…
Темата е до болка позната. Едва след четвъртия кръг двама треньори от Първа професионална лига си събраха багажа и напуснаха своята работа. И ако в „Ботев“ наистина нещата не вървят с актив от 4 точки, то би ли обяснил някой, защо точно подадоха оставката на Христо Янев? Това, което говори Стоичков на вчерашната пресконференция, едва ли ще хване дикиш, както обичаше да казва баба ми. Т.е. няма как да съедини разноположните виждания на запалянковците.
В историята със смяната на наставника в ЦСКА – София боли друго. Всеки може да падне „жертва“ в този занаят, но обикновено промяната идва за добро и се назначава по-кадърен. В нашият случай пристига момче, което е по-известно като син на велик треньор. И само толкова. Може Едуард да стане добър специалист, ала защо ще го прави на гърба на български клуб, след като Янев даваше душа и сърце за ЦСКА и работеше денонощно? Явно има нещо друго.
Всъщност с двете оставки треньорите се използват като параван за управленски грешни стратегии. Новото ръководство на „Ботев“ очевидно не може да се ориентира в обстановката, на „Армията“ също бъка от странности. И, за да се прикрият всички тез неща, хвърчат треньорски глави.
Преди година подобни глупости сътвориха и в Разград. Изглежда обаче в Делиормана са по-разумни и с върнатия Дерменджиев начело ще броят милиони евро, припявайки си още дълго химна на ШЛ. Факт.
