– Г-н полковник, кое е основното постижение на НВУК „Чаралица“ през тези 35 години?
– Основното, което НВУК „Чаралица“ е запазил и развива през годините, както и заместник-министърът на отбраната спомена е това, че още от началото са заложени върховите за времето си технологии. В наши дни също продължаваме да разчитаме най-модерните технологии и на обучен персонал, който да обслужва тези авангардни симулационни системи, за да постигнем максимална ефективност от нашето обучение за войските.
– Как може новите технологии, които използвате, да стигат възможно по-бързо до войските, до последното формирование?
– Това, с което разполагаме, е уникално за армията, защото съществува само при нас. Става дума за системите за симулация. Системата за подготовка е така изградена, че чрез нашите симулационни системи, с нашите специалисти и инструктори оказваме необходимата поддръжка, за да могат формированията да изпълняват своите задачи по време на подготовката си, съгласно плана за подготовка на Българската армия. Симулационните системи са скъпоструващо удоволствие. Обучението на един оператор, на един инструктор също струват много скъпо. Повечето от нашите специалисти са със сертификати, получени при обучение в центрове извън България – в Рим, Ставангер, Бидгошч, Графенфьор, да не изреждам други центрове, където нашите оператори и инструктори получават натовски сертификат. Така че те са в състояние да провеждат подготовка, адекватна на тази, която дават най-добрите в Европа и в НАТО.
– Какво ви предстои от тук нататък?
– Както се казва – апетитът идва с яденето. Постигнахме доброто равнище на симулационните центрове в НАТО. Целта ни сега е да се свържем в единна мрежа на Алианса за подготовка и учения. И да действаме като равнопоставени партньори в тази обща мрежа.
– Какво ще пожелаете на хората от НВУК „Чаралица“ за празника?
– Ние сме малко формирование като личен състав, но като задачи, като цели, като поставена мисия сме на оперативно и тактическо ниво. Бих пожелал на всички мои колеги преди всичко здраве. На второ място, късмет – както на мен, така и на колегите. Да продължим да работим с този устрем, с тези приятели, които имаме във формированията. На трето място – на всички пожелавам семейно щастие, защото когато нашите семейства ни подкрепят и разбират, при многото командировки и задължения, това за нас е голяма помощ.
