Ела, девойко, нека идем сами
там, където прибоят с бяла
пяна шуми.
Нощта е светла, виж
изгрява луна,
тя разпръсква в морето,
чудни светли петна…
Това е български превод от 1966 г. на песента на Салваторе Адамо „Ела, брюнетко моя“, която в наш вариант се изпълняваше от Стефан Воронов. Не знам до колко преводът е точен, защото Адамо пее за брюнетка, а в нашенското издание на „Балкантон“ тя е станала просто „девойка“, но тогава беше така. Дори нежните шансони на Адамо и на Азнавур нямаха право да звучат в оригинал.
По това време френско-белгийският певец от италиански произход Салваторе Адамо беше световна звезда, особено след зашеметяващия му концерт от 16 септември 1965 г. в парижката зала „Олимпия“. И навсякъде го слушаха по радиа, на плочи и на магнитофонни записи. Дори у нас, ако успееш да хванеш с транзистора на дълги вълни Радио „Букурещ“, можеше да чуеш „Вечерен зов“ в оригинал. Само в пределите на милата родина тази „идеологическа диверсия“ не беше допусната. И така песните на Адамо започнаха да звучат за нас в изпълнение на Стефан Воронов и на Константин Казански. Дори прочути шлагер за падащия сняг ни беше пресъздаден от Воронов. Както и „Вечерен зов“, където над дърветата изгряват светлините на града и той моли любимата и тя да изгрее като звезда. Как са се създавали текстовете, не знам, но от една плоча на Воронов се вижда, че стиховете на „Вечерен зов“ са от твърде популярният Найден Вълчев. Дали той е знаел френски – не ми е известно. Казански пък беше
перфектен интерпретатор
не толкова с гласа си, доста далечен от специфичните трели на Адамо, но пък с френското си „р“. Така той ни караше да въртим до безкрай плочите на 33 оборота с по четири песнички, където не искаше да е сам под снежното небе и да е тъжно неговото сърце. А пък „Една любов“ беше не само грамофонен, но дори радиохит и неизменна част от всяка забавна програма на черно-бялата ни телевизия.
В онези твърде догматични времена не знам кой разреши на Стефан Воронов да интерпретира и хита на Ришар Антони „Урок по танц“ в който буквално се възпяваше танца „шейк“, обявен за продукт на идеологическата диверсия. Дори беше заснет да го танцува в новогодишна телевизионна програма. Казански дори си позволи наглостта да интерпретира самия Джони Холидей с песента му „Желая ти щастие“. Тя беше хит от филма „Търсете идола“, създаден само по музика на Жорж Гарваренц. Там изгря и звездата на младата Силви Вартан с песента „Тази вечер аз съм хубава“. Все пак и този филм стигна до нашите екрани, за да разберем
кой е автентичният изпълнител
на „Желая ти щастие“. Така или иначе, Воронов и Казански бяха перфектни интерпретатори и внасяха в домовете ни, с малките си плочи на 33 оборота френските щансони. „Бийтълс“ бяха обявени за идеологически враг № 1. Оригиналът на „Ticket to ride“ и на „Yesterday” беше недопустим. У нас някой беше „разпределил“ песента за пътуването на Лили Иванова. Нещо не й провървя с „Бийтълс“ и се отдаде изцяло на Тончо Русев. Емил Димитров също не беше подминат от
„западното влияние“
В негово изпълнение можеха да се слушат „Урок по хинин“ на „Бийтълс“, „Къщата на изгряващото слънце“ на „Енимълс“ и дори „Дилайла“ на Том Джонс. След това големият певец и композитор се отдаде само на лично творчество. На Бисер Киров пък беше „поверена“ „Let it be“, само че с някакъв невъзможен текст. Хитът от 1969 г. на Мери Хопкин „Това бяха дните“, създаден за едва 19-годишната певица от Пол Маккартни по мотиви на руски цигански романс, също беше недостъпен в оригинал. У нас го пееше Маргарита Димитрова. Завършилият италианска филология Димитър Йосифов пък беше обсебил целия „Сан Ремо“ и слушахме „Лудо сърце“ чрез неговия глас. „Жената на моя приятел“ на Енрико Масиас беше записана у нас от Сашо Димитров, с когото не знам какво стана по-нататък. Не знам какви авторски права са плащали и дали въобще са се сещали за тях нашенските издатели от „Балкантон“, от радиото и телевизията, но си спомням, че имаше голям скандал с почти нелегално издадената през 1970 г. дългосвиреща плоча „Известни изпълнители“, в която доминираше „Безкрайността” на Джони Дорели, представяна ни преди това от Лили Иванова.
Почти всички акомпанименти до едно време бяха на оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев. Под прожекторите излиза и квинтетът „Студио-5“ на Вили Казасян, чиято авторска песен „Краят на всяка игра“ Стефан Воронов изпълнява в малка своя индивидуална плоча. После се появи авангардният „Стакато“ на Развигор Попов, който дори си позволи
да стане откривател
на човек, пеещ на френски у нас. Български певец не можеше да изпълнява западна песен на оригиналния език. Но като диригент на оркестър „Стакато“ на Студентския дом при Развигор се появява младеж с дръпнати очи, който говори само френски, освен родния камбоджански и чийто глас удивително наподобява гласа на Адамо. Така Развигор „произвежда“ от камбоджанския студент Кдомпи Тан нашенския Адамо, а не особено съобразяващият се с догмите директор на завод „Балкантон“ Александър Йосифов записва негова плоча с изпълнения на френски.
Стефан Воронов
Стефан Воронов е роден на 3 юли 1945 г. в София. Произхожда от известно руско потомствено графско семейство, емигрирало у нас през 1918 г.
Завършва строителния техникум „Христо Ботев“ в София и ВИТИЗ, като в същото време е ярка звезда на „естрадния небосклон”. Песента му „Дама пика“ по музика на Развигор Попов е носител на втора награда на конкурса „Златният Орфей” през 1967 година. Актьор е в Младежкия театър в София. Загива на 6 септември 1974 г. при нелепа автомобилна катастрофа.
Негова съпруга е актрисата Маргарита Пехливанова. Синът му Александър Воронов, също е актьор. Неговият глас може да се чуе почти всяка вечер от телевизионните екрани като дубльор на известни филми.Константин Казански
Константин Казански е абсолютен връстник на Стефан Воронов. Роден е в Свищов на 1 юли 1945 г. Баща му, проф. Рачо Казански е преподавател по френски език.
През 1960 г. семейството се премества в София. Константин мечтае за Театралната академия, но специфичното му френско „р” го препъва пред изпитната комисия. То обаче го превръща в любим изпълнител на френски песни.
От 1965 до 1969 г. Казански е много популярен певец.
В същото време той е студент по международни отношения във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, който не завършва, тъй като от 1971 г. живее в Париж. Там започва богатата му музикално-артистична кариера, която го свързва с Висоцки, с Марина Влади и със създаването на прочутия Хор „Казански”.
След години самият Адамо беше гост със самостоятелен рецитал на „Златния Орфей”. Дойдоха и Жилбер Беко, и други известни имена, а Шарл Азнавур направи огромен концерт в зала „Универсиада“ през декември 1978 г. Не се сбъдна единствено мечтата не само на моето поколение да видим и да слушаме „Бийтълс“ на живо. Казват, че легендарната четворка от Ливърпул искала да дойде на Деветия световен фестивал на младежта и студентите през 1968 г. в София, но от Москва размахали заплашително пръст – какви битълси ще каните, не виждате ли какво става Чехословакия, палете танковете за Прага!
