Поне две седмици обучение е нужно, за да можеш да управляваш безпилотен апарат
Ето, онзи дрон, може 6 часа да поддържа статично наблюдение с камери, примерно над район на бедствие или авария. Това казва Аспарух Карастоянов от Българската дрон академия, посочвайки към неголям летателен апарат на щанда на академията по време на изложението за отбранителна техника „Хемус 2016“ в Пловдив. Предлагаме широка гама от дронове, допълва той.
Със способността си да „виси“ в продължение на часове над района, поразен от природна стихия или технологичен инцидент, летателният апарат може чрез камерите си да предава непрекъснато
безценна информация
на спасителните екипи.
Българската дрон академия е организация между Института за космически изследвания и технологии на БАН, ВВМУ – Варна и български фирми, които произвеждат различни безпилотни летателни апарати, обяснява Карастоянов. Идеята на експозицията ни по време на „Хемус 2016“ е, че всички тези дронове имат широко поле за военно и гражданско използване, допълва той.
Летателните машини са с различна товароносимост и на тях може да се „качат“ разнообразни апаратури. „Имаме дрон, който е за наблюдение и за откриване на радиоизлъчвателни източници. Също така може да се постави прибор за откриване на боеприпаси на базата на български разработки“, казва Карастоянов. По думите му летателните средства, предназначени за наблюдение, може да намерят приложение
също във военното разузнаване
например за получаване на информация за различни обекти. Дроновете може да бъдат използвани в бойни действия за коригиране на огъня и оценка на резултатите от ударите.
С тях може да се извършва общо наблюдение на района на бойни действия, както и разузнаване за минни полета. Те може да се оборудват с всички видове камери – инфрачервени, за нощно виждане и т. н. Представяме и наша разработка – камера с 20-кратно увеличение, с възможност за нощно виждане, изтъква Карастоянов.
Той допълва, че на дроновете може да бъде разположено и различно военно оборудване, което да не е много тежко, например, малки, безоткатни автомати, които да извършват стрелба. Така дронът ще се превърне в боен безпилотен летателен апарат. С него ще може да се поразяват цели – на бойното поле, в дълбочина, във въздуха, да се води радиолектронно подавяне и бойно патрулиране.
Възможно е апаратите да имат приложение и за метеорологично разузнаване, ретранслация на радиосигнали,
транспортиране
на товари
снимане на местността за цифрови карти, подсвет на целите, агитационни задачи. По време на изложението бяха представени и мишени за военни самолети. Дронове може да се използват и за наблюдение на границите, включително нощем.
На онзи дрон може да се монтират 5 кг апаратури, посочва Карастоянов към един от летателните апарати на щанда. Академията има и дронове, които могат да носят 20-килограмови тежести. В момента инженерите разработват турбини, които ще увеличат мощността на двигателите и дронът ще е в състояние да вдигне в небето товар от 60 кг.
Някои от дроновете-самолети могат да летят на разстояние до 50 км. При това
те са геостационирани
Това означава, че дори да бъде заглушен сигналът, с който операторът ги управлява от земята, те няма да загубят ориентация. Причината за неуязвимостта им е, че предварително са им зададени координатите и траекторията за движение.
Същевременно работим и в областта на антидроновете – тоест нещата, които може да унищожат дрона, казва Карастоянов. Идеята е, че един дрон, който сега лети с 40-100 км в час може да носи какво ли не, дори експлозив и да се стане летяща, управляема бомба, обяснява той. Това би превърнало летателния апарат в мощно оръжие в ръцете на терористи. Така че разработваането на антидронове – системи за противодействие срещу подобни апарати,
също е на дневен ред
Друго направление в работата на академията е подготовката на оператори за управление на дронове. Според Карастоянов, за да има ефект от подобно обучение, то трябва да е с продължителност най-малко две седмици. Неотдавна беше осъществен подобен курс за група офицери.
Първоначално се преминават часове по теория. Следват практическите тренировки. Те не бива да са по-малко от 8-10 дни и периодично това обучение трябва да се ъпгрейдва, за да има ефект, категоричен е Карастоянов.
В момента в България, както и в ЕС още няма законодателство, свързано с употребата на дроновете, обяснява той. По думите му
едва 6 страни в Европа
имат някаква регламентация по въпроса, а в САЩ властите са поставили лимит до 150 м височина за полетите на дронове.
Според Карастоянов, дори да се създаде законодателство, то ще се прилага само от тези, които искат да го следват. „Дронът е такъв вид оръжие, което не може да бъде уловено. Ако предварително го програмирате, фактически той ще се подчинява на сателита за траекторията си и не може да бъде спрян. Можете да се опитате да го „хванете“ в последната минута, примерно с изстрелване на мрежи, които да го свалят”“ обяснява Карастоянов.
„Моята прогноза е, че заради липсата на законодателство,
този хаос ще стане много по-голям
в момента, в който се разбере силата на дрона. Защото единственият път ще бъде развитие на антидронови системи за защита на критичните обекти”“ пояснява той.
Но по думите му и в този случай ще има трудности. Представете си как може да се улучи и свали дрон с диаметър 10 см, колкото малка чинийка, казва той. „Да не говорим, че дроновете ще надникнат в личния живот на хората. Вече говорим за минидронове, които са в размер 2 на 2 см“, изтъква Карастоянов.
Инженерите изпревариха депутатите
Така се получава, че инженерите изпревариха законотворците в областта на безпилотните летателни апарати. От години в лаборатории, изследователски центрове и производствени халета се произвеждат дронове – хеликоптери и самолети. Този бизнес набира скорост и резултатите са налице. Дронове може вече да се купят дори от магазините за детски играчки.
Но употребата на тези летателни апарати не е игра, а е нещо изключително сериозно. Защото в ръцете на зложелатели, дронът може да е терористично оръжие. А законова регламентация на безпилотните полети няма и няма. Не само у нас. Еврочиновниците в ЕС от години също не могат да съчетаят в общ регламент интересите на производителите и потребителите с изискванията за сигурност на въздушното пространство. И докато законодателният вакуум продължава, ще бъдем свидетели на случаи като този на празника на флота във Варна, когато над тържествения строй и военните кораби на кея кръжеше малък дрон с неясно каква цел…
