Западът винаги е полагал усилия да бъде водещ в оръжейните технологии. Полагаше усилия и СССР, но никога не успя да догони това, което се правеше в САЩ, Франция, Германия или Великобритания. За сметка на това комунистическата пропаганда успя да създаде мита за руските технологични чудеса, нямащи аналог в света.
След като в два броя на в. „Българска армия“ подробно разгледахме високите постижения на „съветската инженерна мисъл“, която все още има многобройни поклоници у нас и се радва на един с нищо незаслужен мит, днес е ред да дръпнем вариото на обектива в по-общ план и да разгледаме откровените копия, дублажи и реплики на западни изделия, целия дълъг списък от вещи за бита до совалки и ултразвукови самолети.
За да повториш високотехнологично изделие в различни производствени условия, трябва много добра подготовка и опит. За съветските инженери през миналия век е имало редица предизвикателства да изкарат на пазара западни образци. Доколко са успели е съвсем друг въпрос. Някои техни копия се появяват след 2-3 години, за други трябват повече от 10.
Но първо трябва да се върнем 70 години назад. По линия на споразумението „Заем-Наем“ преди Втората световна война комунистите са снабдени с английски нови радари, американски радиостанции, ехо локатори за подводници, технологии за производство на медикаменти и дезинфектанти и т.н.
СССР няма нищо от това до 1941 г.
и никакъв потенциал да го произведе.
След войната пленената техника остава при руснаците и те започват първо да я копират, а след това да я подобряват, но не правят никъде нов технологичен пробив. След победата си над Третия Райх СССР получи достъп до уникални немски технологии – реактивните двигатели на самолетите „Месершмит“, ракетостроенето, нови системи за кодиране, стрелково оръжие. Но най-вече получи достъп до немските учени, които остават в окупационната зона и в последствие са принудени да работят за Сталин.
В следващите 10-15 години СССР осмисля, доразработва и копира плячката, която заслужено е придобил след огромно военно усилие. И така до средата на 60-те години. Ако в Корейската война разликата между социалистическото оръжие и западното е незабележима дотолкова, че принуждава генерал Маккарти да иска използването на атомна бомба, то във Виетнам технологичното превъзходство на Америка вече е очевидно.
Но времето минава и водачите на СССР са наясно, че трябва да се обновяват и че трофейните технологии са вече остарели. Впрягат целия научен потенциал на соцлагера да работи основно за военната промишленост и второ, като отмъкват модерни разработки от Запада. А примери за „руските разработки, колкото искате: прословутият АК („Калашников“), копие на немски автомат; първите двигатели на МиГ, откопирани от „Ролс Ройс“; първите ПТУР „Шмел“ откраднати от французите – СС-10; пистолетът „Макаров“ – копие на „Валтер“; бомбардировачът Ту-4, копие на американския В-29 Superfortres.
Нещо повече.
Руснаците имитират дори битова техника
радиоприемници, грамофони, електронни игри, самобръсначки „Жилет“ и прочие…
И всичко това се оказва недостатъчно. Разчитайки на готови неща, СССР не открива сам. До какво води това? До следното: СССР е почти винаги догонващ. САЩ правят ракети „въздух-въздух“, а СССР следва; САЩ правят прехващача Ф-14 с ракета „Феникс“ и дългобойност над 190 км – СССР следва … и т.н.
Това има един огромен недостатък. Той е, че докато се подготвя отговорът на вече излязло западно оръжие, Западът пуска ново и то не задължително в същата област. Например СССР се втурва да прави балистични ракети, а САЩ пускат крилати ракети; СССР се напъва и прави като отговор на Ф-14 прехващачът Миг-31 с много дългобойни, но ниско маневрени ракети, а САЩ вече разработват стелт-технологията, която отнема всички предимства на прехващачите и спират от производство Ф-14. СССР почти винаги догонва със симетрично оръжие и няма шанс да спечели.
Сега ситуацията за Русия е още по-тежка. Наистина, все още са възможни единични технологични пробиви, но по принцип Русия все повече ще изостава от конкурентите си. Няма я подкрепата от левия световен научен елит,
няма трофеи, няма западни технологии – гратис
а слабият руски научен потенциал води до малко нови разработки. „Русия не е сред лидерите във внедряването на иновации”, твърди руският вестник „Комерсант“. Според негова публикация, Русия се изкачила за година с пет позиции в Глобалния иновационен индекс (Global Innovation Index) до 43-т.о място сред 128 държави.
Все така невисокото място на Русия в рейтинга съавторите на доклада от „Висша школа по икономика“ обясняват с това, че руските учени са малко цитирани в международните списания, а бизнесът е зависим от вноса на технологии и е слабо свързан с руски разработчици. Лидери в рейтинга за 2016 г. са Швейцария, Швеция, Великобритания, САЩ и Финландия. Рейтингът измерва иновационното развитие и нивото на внедряване на иновации в икономиката.
