Последна августовска неделя със „София диша“. Булевард „Стамболийски“ с няколко пресечки е изпълнен с обичайната тарапана. И откъм метрото, и откъм бул. „Христо Ботев“ сноват велосипедисти. Паркингът за тях (хубава идея!) е от обратния край – църквата „Света София. Припича за предпоследно“, потокът между шахматно подредените щандове, се сгъстява.
Интелектуални заигравки
Около щанда на „Жанет 45 “любопитните вземат автограф или разговорят с авторите Антон Терзиев, Иван Димитров, Радослав Чичев, Константин Трендафилов, Йордан Славейков. Друга звезда от разказвачите – Мирослав Пенков представя нов роман „Щъркелите и планината“ на масата при книжен център „Гринуич“. Встрани откривам издателство за деца “Фънки букс“ – 2 книги. Надежда Ножарова със съдружниците си Лиляна Николова и Милена Тютюнджиева, обяснява: на „Натисни точката“ авторът е французин – Тюле. Другата е „Много гладната гъсеница“ на американския автор Ерик Карол – художници. „Точката“ е преведена на 36 езика с 1,8 млн. продадени екземпляра. Бестселър за деца от 2,5 г. до 8 г.. Уникална е, включва читателите си в своя разказ. „Точката“ казва на децата да пляскат, да духат силно, да натискат, да потъркват – и се случват някакви неща. Увлича. Учат цветовете – синьо, зелено, червено, жълто. „Желанието ни е да предложим образователни помагала за деца между 2 и 8 години. Те ги карат да обичат книгите.
Изненадва арт инсталацията, вързана за противопожарен кран. Вода за пиене във формата на човек, чиято глава е чучурът, а ръцете и краката са от пластмасови тръби на ВиК. Според Ивана Костадинова, от комуникационния екип на „Софийска вода“ фирмата им облекчава жаждата на софиянци. Предлагат и томбола с въпроси и подаръци. Диджеят Христо Райков е недалеч: „Чух „София диша“ и си помислих – нещо състезателно с дисциплини, не карнавал. Впечатли ме тая самоделна инсталация – чешмата. Това е повече в духа и името на фестивала, отколкото сладоледаджийницата или магазинчето за фреш. Тенис на маса, плажен федербал, стена за катерене – харесвам този ентусиазъм. Привърженик съм на ходене свободен стил много километри.
Рисувачи, татуисти, арткартината се допълва с палатката на Ноублинк медия, проект-селекция на българското късометражно кино. Катя Тодорова, разшифрова – името означава: не мигайте пред българското кино. Екипът от 20 души е създал безплатен портал, с най-добрите късометражни филми за последните 10 г. Участват актьори като Асен Блатечки, Марта Вачкова, Койна Русева и изгряващи млади звезди. Част от екипа са от майсторския клас на проф. Дюлгеров в НБУ, представят и свои филми. Жури прави селекцията и филмът се качва в платформата, за да бъде гледан безплатно. Повечето филми са фестивални, но там малко хора ги гледат. „Целта е да ги популяризираме за широката публика…“, пояснява Катя.
Спорт и музика
Спирам семейството на Николай Даковски 47-годишен мъж, финансист, жена му – Сирма Радкова. Дъщеричката им Ина е на година и половина, харесва музиката, в такт с която се поклаща.
– За София диша, приятели ни казаха. За първи път „дишаме“. Прилича на Пловдив – артът, уличката, занаяти, хепънингите… Пренесена е оная атмосфера, дух, който струи от улиците. Август почиваме, но сега по-рано се прибрахме. Сирма допълва „Добре е хората да се видят, да се усмихнат, не да киснат само в интернет и виртуалното пространство. Ето малко реалност. Идваме от „Красно село“. Велосипедите ни са хоби, да сме на въздух. Нашенски са, но вече 10 години държат…”
Внезапно потъваме в музика. Open source trio е събрал меломани, танцуват, пляскат в такт с ритмите. Пианистът Момчил Атанасов идва от Консерваторията в Ротердам. Там срещнал и останалите – басиста го няма – прибрал се на Карибите. Барабанистът Юри Шеве е германец, а сега басистът е Никос Калавритинос от Гърция. „Имаме 2 издадени албума в Германия, работим по третия – допълва Момчил. – Продажби – в САЩ и цяла Европа. Харесваме добре направена музика, стилна, с препратки към различни култури. Бандата обединява – джаз, примесен с класическа музика, български фолклор, карибски ритми, европейска музика, дръм бейз и други стилове. Правим 5-и концерт в България и над 100 концерта в 13 държави. На Балканите публиката е ентусиазирана от музика, която не е чувала досега. За България и Румъния нямам лоша дума. Свирихме в „Ментол“, Варна – претъпкано. Хората викаха пляскаха, крещяха…“
На феста не липсваха кебапчетата, арт ателиетата, рисувачи с деца, блестеше новият електрически автомобил „Фолксваген Голф“ от БГ „Порше“. Но спортният ентусиазъм с иновации започва от щанда на „Декатлон“. Представителят, Денница Михайловска обяви ключа към успеха – продукти за начинаещи.
Френската компания е у нас с 2 магазина в София и по един в Пловдив и Варна. Маската им за гмуркане под вода (с шнорхел) е с уникална награда. Покрива цялото лице и дишате през носа. Летният спален чувал тежи 735 грама. Палатката „Кечуа“ е технологична новост. На слоеве, отвън – снежно бяла, отразява светлината, а вътре – черна, за да я поглъща. Сутрин слънцето не променя температурата вътре.
Българската изобретателност също е осезателна. Цветан Стефанов от студио Muvelicious е сред постелки, йога блокчета и ластици за упражнения. С Анна Векова са създали система, съчетала елементи от йога, упражнения пилатес, ресторативно движение и други спортове. Борят се с последиците от застоялия начин на живот. „Анна и аз завършихме магистратури – тя по физическа активност и здраве, аз – хранене и обмяна на веществата. Доктор съм, тема на дисертацията беше „Ефектът на двигателната активност върху метаболидното здраве.“ Елате в студиото на ул. „Виктор Юго“ 5 (пресечка на „Иван Асен“ до Орлов мост).“
Хора всякакви и отвсякъде
Гергана Белинска пък е с професия – рекламен бизнес. Радва се, че нашият вестник я заговаря – баща й бил военен. Софиянци са щастливий когато затворят улица – да ходят пеша. Децата тук опитват изкуства – разтварят книги, помагат с благотворителност. „Купихме си чантичка, за помощ за деца в нужда. Спортуваме всички – синът ми е футболист, а пък ние с баща му – за тонус. Аз йога, ходим и на фитнес Тук съм и с двете ми племеннички Екатерина и Василена – всички се радват.
Светла Денчева, пенсионерка от 7 години: – „Да изкарате софиянци, хеле пък тия от покрайнините да дойдат, е върховно усилие.. С каква кукичка трябва да ги закачите. Аз съм образцов пешеходец, ако ходенето може да се брои за спорт. Пристигам от „Люлин“, но съм живяла на „Борис I“ №120. В София съм от 13-годишна – слоганът е много добре: „София диша“, но задушавайки белите дробове – центърът не диша. Фестът само леко я проветрява.
