Късно лято. Суша. Не ни стигат текущите от последните години кризи, а и нови идат. Поля и гори пламват в огън, който изпепелява всичко по пътя си.
Стихията буйства в огненото си настъпление, а пожарникари, горски работници и местни доброволци се опитват да я озаптят.
Когато не могат, викат армията на помощ. И воините пристигат, за да спрат огнения валяк.
Така е и тези дни. Пожари върлуват в районите на Гълъбово и Тополовград и срещу стихията се впускат десетки военнослужещи от Втора механизирана бригада (стр. 10). Нищо, че по същото време бригадата чества своя празник. Бойците са на своя доблестен пост, изпълнявайки третата мисия на Българската армия. Българският воин е универсалният бранител на народа.
Всъщност така е във войската – работата, изпълнението на задачите, довеждането на започнатите служебни ангажименти до успешен край, са на преден план пред личното време, честванията и празниците. За хората от армейския строй дългът към България е над всичко. Добре е народът да помни това, когато някои, дето много обичат скъпернически да гледат в канчето на боеца, заприказват за пари и компенсации.
